Депресия по празниците и как да я игнорираме с успех!

Депресията по празниците – има много съвети как да я игнорираме. А помисляме ли как да я използваме?

Не е лъжа, че силните очила помагат да видим трънчето, забито в ръката ни и да го извадим.

Често така наречената „празнична депресия” се явява именно в ролята на тези силни очила. Проблемът, който в потока на работното ежедневие по принуда бива изтикван на заден план, по празници изпъква пред нас с голяма сила и претендира да бъде наша постоянна компания дори на празничната трапеза.

Защо в празничните дни, когато освен на пазаруване, повечето хора тихо се отдават и на равносметка, на нас ни идва да вием от мъка, да се скрием от всички, да не празнуваме? Понякога това се случва и на семейни хора с деца …

Това се случва именно защото ние сме чувствителни, съзнателни хора, които дълбоко в себе си искат да направят равносметка и с нещо да подобрят живота си. Но, освен барон Мюнхаузен, не е известно някой сам да се е извадил от ямата за косата… Ако желаем да не потушим депресията с пиене или нещо още по-неразумно, ние можем да направим крачка в полза на подобряване на нещата. И нерядко тя е, не се чудете – да разговаряме с психолог. Да, именно да разговаряме, а не да потърсим „щастливите хапчета”.

Когато поговорим с някого за нашето нещастие,

или за нашето желано щастие, ние се отделяме от проблема и заедно с психолога заставаме отстрани, и ръка за ръка се опитваме да видим нещата по-трезво и да помогнем на болящата душа. Знаете ли, тя заслужава. Не заслужава да е заливана постоянно от трагични новини, от чужди проблеми, от измислени страсти в поредното реалити-шоу. Но заслужава да бъде наречена по име, насърчена, извадена от усещането за анонимност, безизходица и безсмислие, което наляга почти всеки, който се върти като бурмичката във филма на Чаплин „Машината на времето”.

Разбира се, и тук има усилие.

Неочаквано точно в този момент, ние се сещаме за „хората”. Хората, които не могат да ни направят щастливи на празника, но за чието мнение твърде силно ни е грижа. Все още у българина нагласата за разговор с психолог се определя от това доколко зле са станали нещата, тоест, отиваме чак когато е време за невролог или психиатър.

Реално, особено в големите градове, анонимността и незаинтересоваността между роднини, колеги и съседи вече достигат западните нива и представата, че някой следи с какъв специалист се консултираме, най-често е само в главите ни. Ако все пак споделим със колеги, нерядко се оказва, че и те вече са минали по този път. Има и много онлайн възможности за разговори с психолог, които не са за пренебрегване.

А това което най-вече не е за пренебрегване, е новия, по-светъл път, който може да промени живота ни. Дали ще улучим правилния психолог? Повярвайте, щом сте решили да се погрижите за душата си, събитията ще се наредят и непременно ще откриете своето място. В някои неща от живота ни просто трябва да кажем „да”.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *