Лечителят Никола Стоянчев: Болестите изчезват, когато видят Господ.

Няколко случая от практиката на Никола Стоянчев, свързани с, тумор, щитовидна жлеза, гангрена, възстановяване от инсулт и парализа

лечителят никола Стоянчев за сайта Лечител

Никола Стоянчев, лечител

Какво се случва с хората, отишли при лечителя Никола Стоянчев. Вижте няколко случая от ежедневието и практиката му. Никола Стоянчев набира невероятно широка популярност през последните десетина години, като го търсят хора от различни държави. Можете да се свържете с него чрез координатите от сайта му, да го следите във ФБ или директно в Гугъл.

Първи случай: Излекуваната лекарка и нейната ненаписана книга.

Имаше една лекарка, ендокринолог, работи и до днес в София. Преди 17-18 г. приемах хора във виентамските общежития в „Красна поляна“. Бяхме познати и тя идваше при мен, много силно се впечатляваше от това колко бързо се оправят изкривените гръбнаци, изобщо болестите на опорно-двигателния апарат. Искаше да напише книга и с тази цел присъстваше на работата ми.

По това време при мен идваха хора в много тежко състояние. Един ден при мен имаше три жени със заболяване на щитовидната жлеза, с подутини с различни размери. Лекарката стоеше зад трите жени, опипваше болното място и обясняваше диагнозата им. Тогава я попитах: „Сега какво става с тях?“ , заболяването изведнъж започна да изчезва и при трите жени. И тази лекарка сама се убеди. Изпадна в сериозен шок. В същата минута влезе непозната жена и ни извика, защото нейната майка се задушавала.

Втурнахме се и двамата с моята позната лекарка. Казах си: „Ето лекарката ще установи нещо. Господи, а ако аз отида при тази болна, без Ти да си в мене, по-добре да си тръгна“. Лекарката преслуша жената, която беше посиняла и едното и око беше подуто. Имаше тумор. От метастазите левият й бял дроб беше спрял да работи. Лекарката констатира, че няма дишане в левия бял дроб. Какво трябваше да направя? „Сега ще има дишане“, казах аз. Тогава болната жена въздъхна и каза, че вече й е леко. Лекарката направо скочи и избяга.

По-късно ми сподели, че не може да напише книга за мен, защото не знае какво да каже на колегите си лекари.
След 18 г. отново я срещнах в Медицинска академия в София. Потърсих тази лекарка да се посъветвам за мой близък. Когато я намерих, тя беше болна от грип, а дясната й ръка беше набодена с игли, за да се лекува, лицето й – подпухнало. Казах си: „Господи, след толкова години, в такова състояние да я видя.“

Говорихме за близкия ми. Но през това време, тя започна да маха иглите, лицето и доби здрав вид. Попита ме: „Никола, къде ми е грипът?“, аз и отговорих: „Ти знаеш. Болестите изчезват, когато видят Господ.“

Втори случай: Възстановяване след инсулт.

лечителя никола стоянчев беседа

Една от беседите на лечителя Никола Стоянчев

Имаше един човек на име Таки от Скопие. Красив човек, когото 11 г. по-рано го беше сполетял инсулт и имаше пареза на десните ръка и крак, не можеше да говори нищо, освен „да“, „не“. Интелигентен, висшист, бивш директор на огромно предприятие. Беше ходил навсякъде в бивша Югославия, но помощ отникъде. Беше обезверен, изтласкан от живота накрая, почти като клошар. Доведоха го роднините му, оставиха го, а той идваше всеки ден. Сядаше към 8:30 и си отиваше към 12 ч. С него нищо не се случваше. Той нищо не усещаше, беше си същият всеки ден. Само казваше „нищо, нищо“, с изкривена физиономия. На мен ми беше много тежко.

Така минаха десетина дни. И аз си казах: „Господи, кажи на този човек да не идва, защото на него никой не му е помогнал! Той ме чува, че говоря за Тебе, за Господ, че именно Той помага на хората, а сега на мен си дал да му кажа, че Господ няма да му помогне. Това е все едно да го гръмна.“ Той виждаше какво става с хората при мен и затова идваше.

На 15-ия ден, откакто Таки започна да идва, минавайки покрай него в 11:50 ч. на обяд, му казах да не се плаши, че ръката му ще се вдигне нагоре. Очите му заблестяха, сигурно по-голяма глупост не беше чувал. Ръката, която 11 години не се е движила, сега ще се движи. И всички хора в групата вече гледаха дали ще се вдигне ръката му. Точно в 12:00 ч. камбаните на католическата катедрала до нас забиха, ръката му се задвижи нагоре и очите му щяха да изскочат от изненада. Чудеше се. Беше много мощно завъртян, кракът му се насочи към тавана, тилът – към седалката, изправи се в поза свещ. Представете си каква гледка е човек, висок 1,90 м, в тази поза. Известно време стоя така. После се отпусна, започна невиждана гимнастика.

Трети случай: Парализираната ръка.

Лекувах една дама, съдия в Скопие. След инсулт имаше пареза на дясната ръка и пишеше с лявата. По препоръка на свои близки, беше дошла при мен. Веднага усети силно загряване в дясната ръка, която започна да се движи, сякаш не е нейна. Жената се чудеше и повтаряше: „Каква биоенергия имате, господин Никола, каква силна биоенергия!“ На втория ден нещата се задълбочаваха, все повече оздравяваше, все повече неща можеше да прави с до вчера парализираната си ръка.

На третия ден ръката оздравя.

Тогава си позволих да кажа: „Знаете ли защо Вашата ръка оздравя?“

Когато й казах, че същността на проблема, какъвто и да е той, е Господ, че умрелият Лазар е имал същата същност, каквато и ние с вас, заради това от умрял е могъл да се преобрази в живия Лазар, и това е самият Господ, тази интелигентна жена ми каза, трескаво събирайки си багажа: „Господине, аз уважавам Вашата биоенергия, уважавайте и Вие моя атеизъм!“

Четвърти случай: Ужасната гангрена.

Един ден чувам секретарката ми да пищи. Отивам да видя какво става, лъхна ме миризма на труп. Пред мен стоеше просяк с ужасен вид, ужасна миризма. Той имаше огромна гангрена и беше я показал на секретарката ми, просейки пари. Тя не можа да издържи на гледката и припадна. Поканих го да влезе вътре, където лекувам. Той седна до вратата, гледаше ме безизразно и говореше: „Дай ми 200, 300, 400, 500, 600 денара за билет за Битола и лекови“.

Това беше битолски просяк, но сякаш дошъл от миналото, с нещо като шинел, сплъстени коси, с гангрената, без пръсти. Мислех си, че още малко ще останем само двамата. Казваше се Кенеди. Всички понечиха да си тръгнат. Имаше в стаята човек със страхова невроза, който заплака от ужас.

Докато си мислех, че хората ще си отидат, чух шепота им: „ружи, ружи“. Изчезна миризмата на леш в залата, където лекувах, и се носеше упойваща миризма на рози (на македонски „ружи“). Струята идваше от просяка към нас. Очите му се смееха, но устата равномерно си говореше със същия глас: „Дай ми 200, 300…“

Аз му дадох 200 денара. Той ме благослови, стана и си отиде, гледайки ме със съвсем други очи. Смееше се. А Господ каза: „Сега знаеш кой ти беше на гости, нали? Знаеш, че съм аз. Знаеш, че мен прескачаш там, на каменния мост в центъра. Знаеш, че съм Алфата и Омегата, тоест, всички и всичко.“

Вижте още и:

Погледни и тези публикации по темата:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *