Депресията: живот, лишен от радост. Симптоми, лечение

Кое лечение на депресия наистина действа и кое не. Как да излезем от депресия чрез билки и подходящо хранене. Нашият тест за основните симптоми. Видове депресия.

Съдържание на публикацията: Какво е депресия? Кой страда от нея? Рискове Симптоми Тестове за самооценка Ендогенна депресия Реактивна депресия Невротично разстройство Следродова депресия Сезонна депресия Маниакално-депресивно разстройство Депресия в менопаузата Особености при мъжете Безсъние Лечение При психолог Физиотерапия Нетрадиционни методи Лечение с народни средства Растителни антидепресанти Билки и чайове Полезни храни Домашни средства Аромотерапия Профилактика

Американският демограф Николас Еберстад проучва причините за стремителното съкращаване на населението на Русия и стига до заключението, че един малък град (към 80 хиляди души) ежегодно минава в небитието не заради катастрофи, инциденти или препиване, а от хронична депресия.

ВАЖНО: Вижте и статията в Лекар.БГ ТУК: Как да се преборим с депресията (лекарства, билки, терапии)!

Той доказва, че смъртността има пряка връзка с настроенията на обществото, най-вече свързани с очакванията за бъдещето. За Еберстад преломната точка е „когато човекът става песимист“.

През 2015 година световната класация за щастливи нации „Уърлд хепинес рипорт“ постави България на опашката: ние сме 134-ти от проучени 158 страни.

Друго изследване показва, че само трима от всеки 10 българи се определят като щастливи, 5-6 души са напълно безразлични, а един до двама директно смятат, че са нещастни. Броят им точно съвпада  със статистическите данни, че 15% от населението у нас е засегнато от депресии.

Сезонът на депресиите

През месец март, около първа пролет и превъртането на стрелките на часовника, депресивните състояния се изострят и се появяват нови случаи.  Другият сезон по нашите ширини е преходът към зимата през ноември. 15% се равняват на около 1 милион и 50-100 хиляди души. Почти всеки от нас има край себе си близки, познати и колеги – поне десетина души, загубили радостта от живота.

Какво е депресия?

Психиатрията определя термина преди два века, използвайки английската дума за „натиск“. Диагнозата е налице, когато външните обстоятелства упражняват толкова силен натиск, че личността няма достатъчно вътрешни сили да противодейства. Това е състояние, противоположно на хармонично съществуване, радост от живота, оптимистичен поглед към това, с което се срещаме във всекидневието. Натискът отвън понякога е толкова силен, че е непоносим.

“Фигурин

Който не е преживявал депресивни моменти, не е в състояние да вникне в дълбочината и драматичността на това, в което се изпада. Това е страдание, което буквално не е по силите на човека. Отстрани то може да изглежда обичайно – та всеки е прекарал моменти на безнадежност и е губил опората под краката си, но на практика тук става дума за патологично изменение.

Депресията не е внезапно появило се нещастие. То се разраства подмолно с години. Всеки провал, нещастно стечение на обстоятелствата или загуба дават принос, разраствайки се. Токсичното й действие обхваща мозъка и сърцето, превръщайки живота в непоносимо бреме. Депресията е злокачествена печал, която не е несъвместима с нормалния живот.

В живота на здравия човек има моменти на тъга, разочарование, душевни страдания.

Това са неприятни чувства, но все пак нормални. Депресията е съвсем друго нещо – липсват нормални емоции, любов, интерес към живота, мотивация да се продължава напред.

Ако се е отворила празнина, то депресията я запълва със страдание. Това е тежка болест, която като паразит се впива в съзнанието и бавно, но сигурно убива всяка малка радост, всяка мъничка причина, за която болният би могъл да се вкопчи, за да продължи.

И тя постепенно убива. Понякога омаловажавана като едно просто изменение на емоционалния статус, днес депресията е четвъртото по важност заболяване на планетата. А причините за него постоянно се допълват.

Депресията действа доста подмолно, защото повечето причини са толкова очевидни, че чак стават незабележими. Така сме свикнали с нещастието, с потиснатите хора край себе си, че когато и нашият тонус тръгне стремително надолу, го приемаме за обичайно: какво пък, всички са така!

Освен това хората, обхванати от депресия, не желаят да признаят, че причината за страданието е необходимо да се търси не навън, не в околните, не в обстоятелствата, а във вътрешния свят, в  начина, по който се възприемат събитията от живота и по който се реагира на тях. Да търсиш помощ отвън, а не в себе си, е автоматична реакция в съвременния човек.

И ето тук е парадоксът, заради който депресиите се разпространяват като епидемия:

силата за излекуване е в самия човек, но заради болестта, той не може да я използва. Така се влиза в порочен кръг.

Медицински погледнато, депресията е състояние на патологично разстройство на емоционалното състояние, намаляване на активността и загуба на интерес.

Кой страда от депресия?

Буквално всеки би могъл. Представители на всякакви професии, от всички социални пластове, от двата пола, жители на милионната столица и хора от обезлюдените села, от всички възрасти. Но има фактори, които увеличават риска. Засечено е, че два пъти по-често са засегнати жените.

Също така – останалите без смислени занимания: безработните, домакините, чиновниците на уж спокойна служба. Идеята, че си ненужен – повече на околните, но също и на себе си, е поразяващата ръка на депресията. Катализатор стават житейски случки като нещастна любов, развод или раздяла, излизане в пенсия.

Възрастните хора, които остават сами, след като децата са емигрирали или са се задомили надалеч, също изпадат в безтегловност. На другия полюс са подложените на перманентен стрес, за  дълго поставени в условията на борба и състезание. Има официална статистика на ФИФПро, че при 35% от бившите и 38% от действащите футболисти са засечени психологически проблеми.

Общият знаменател на рисковите фактори е сведен до следните категории:
  1. Смърт на член на семейството, любим, приятел
  2. Раздяла на емоционална основа
  3. Уволнение/ съкращаване от работа
  4. Излизане в пенсия
  5. Неочаквано тежко заболяване с лоша  прогноза за пълно излекуване
  6. Стрес в работната среда, перманентна заетост над 10 часа на ден и над 5 дни в седмицата
  7. Поредица неблагополучия в семейството и рода, липса на късмет
  8. Системна употреба на алкохол и опиати

Симптоми на депресията

Не всяко депресивно състояние е психическо заболяване. Разпознаването му става по определени клинични признаци. Вземат се предвид най-разпознаваемите симптоми на болестта, макар че в отделните случаи те се показват в разнообразни комбинации.

Ето сбор на пълната гама проявления, установявани при болните, обърнали се към психиатър:
  • тъга, мъка, безразличие
  • умора, липса на енергия
  • желание за усамотение, изолиране от близките и приятелите
  • липса на заинтересованост към по-рано любими занимания и теми
  • занемаряване или пълно пренебрегване на задълженията
  • занемаряване на външния вид и грижата за себе си
  • раздразнителност, редуващи се гняв и безразличие, недоволство и пасивност
  • главоболие, резки амплитуди в апетита, очевидно колебание в теглото, ниско либидо
  • безсъние
  • чувство за вина, усещане за малоценност, нищожност, безполезност
  • безнадежност и мисли за прекратяване на живота
  • невъзможност за концентрация, затруднения при интелектуална работа

Дори няколко от горните признаци са достатъчни, за да се оформи диагноза „депресия“. Има разработени прости тестове, при които с отговора на десетина въпроса се стига до сравнително точно заключение. Въпросниците са сертифицирани и се приемат за достоверни за първоначално диагностициране на състоянието.

Тестове за самооценка

Десетки специалисти са разработили въпросници за първоначална оценка на състоянието. Например STAI на американеца Ч.Спийлбъргър измерва тревожността. Той я разглежда като черта  на личността и като емоционално състояние. Съставени са две отделни скали. Чрез 20 въпроса се оценява „как се чувстваш в този момент“, а чрез 40 въпроса – „как се чувстваш изобщо“.

Според Спилбърг, тревожността е най-важният параметър на психическото състояние. Това е емоционално напрежение, породено от очакването на неприятности, лоши събития, лошо стечение на обстоятелствата и в същото време – напрегната готовност за ответна реакция на всяка опасност, която рано или късно ще се появи, съчетано с чувство на безпомощност и страх.

Решаваща роля играе личната оценка за опасност.  Тревожността е резултат от чувствителността на отделния човек към стреса.

Въпросникът TMAS на Дж.Тейлър измерва тревожността като свойство на личността. Предпочитан е пред този на Спийлбъргър поради по-богатия по съдържание комплекс от симптоми и включването на фонови въпроси за маскиране на основната скала. В него има 80 въпроса.

Скала на Бек

Един от първите тестове, създаден за оценка на депресията. Неговата точност се потвърждава от многократни проверки. Състои се от 21 утвърждения, чрез които се идентифицира състоянието, дори когато има единствено физически, но не и психологически изменения.

Всяко твърдение се чете внимателно и се отбелязва най-близкото до личните усещания, без дълго размишление, разчитайки на вътрешния импулс.

Ето и въпросите (твърденията, на които да отговорите с ДА или НЕ), записвайте си:

1.а. Не се усещам разстроен и тъжен.

1.б. Усещам се разстроен.

1.в. Почти непрекъснато съм разстроен.

1.г. Така разстроен и нещастен съм, че едва издържам.

2.а. Бъдещето не ме тревожи.

2.б. Чудя се как ще продължа напред.

2.в. Чувствам, че нищо не ме очаква.

2.г. Нямам надежди, че занапред ще се подобри.

3.а. Не определям живота си като неуспешен.
3.б. Чувствам, че имам повече неуспехи, отколкото е обичайно.

3.в. Като погледна към младостта, виждам само неуспехи.

3.г. Вярвам, че животът ми е изцяло неуспешен.

4.а. Чувствам се удовлетворен, както преди.

4.б. Не се чувствам така удовлетворен, както преди.

4.в. Не намирам удовлетворение в почти нищо.
4.г. Не намирам удовлетворение в абсолютно нищо.

5.а. Не усещам силна вина.
5.б. Понякога изпитвам вина.

5.в. Чувствам се виновен през повечето време.
5.г. Непрекъснато се чувствам виновен.

6.а. Не усещам като наказание това, което ми се случва.

6.б. Усещам, че е вероятно да бъда наказан.
6.в. Очаквам, че със сигурност ще бъда наказан.
6.г. Усещам, че вече съм наказан.

7.а. Не чувствам разочарование от себе си.
7.б. Чувствам, че не съм оправдал очакванията си за себе си.
7.в. Изпитвам непоносимост към себе си.
7.г. Откровено не се понасям.

8.а. Не мисля, че съм по-лош от другите.

8.б. Критикувам се за недостатъците  и грешките си.
8.в. Ссамообвинявам се за недостатъците  и грешките си.
8.г. Самообвинявам се за всичко.

9.а. Нямам мисли за  самоубийство.
9.б.Понякога ми идва идеята за самоубийство, но я отхвърлям.

9.в. Иска ми се животът ми да свърши.
9.г. Бих сложил край на живота си, ако имам тази възможност.

10.а. Не плача прекалено много.
10.б. Плача много, повече от преди.
10.в. Непрекъснато плача.

10.г. Искам да плача, но вече не успявам.

11.а. Не се ядосвам повече от обичайното.
11.б. Ядосвам се повече от нормалното.
11.в. Ядосан съм през повечето време.

11.г. Постоянно съм ядосан.

12.а. Хората са ми все така интересни.
12.б. Интересувам се от другите по-малко отпреди.

12.в. Нямам интерес към околните.

12.г. Напълно съм загубил интерес.

13.а. Вземам автоматични решения като робот.
13.б. Отлагам взимането на крайни решения по-често отпреди.
13.в. По-трудно отпреди вземам решения.

13.г. Вече не мога да вземам решения.

14.а. Не мисля, че изглеждам по-зле отпреди.
14.б. Страхувам се, че съм стар и грозен.
14.в. Мисля, че изглеждам все по-зле.

14.г. Сигурен съм, че съм грозен.

15.а. В състояние съм да работя, както преди.
15.б. Насилвам се да действам.
15.в. Упорито се насилвам, преди да свърша нещо.

15.г. Не мога да извършвам никаква полезна дейност.

16.а. Спя добре, както и досега.

16.б. Не спя така добре, както преди.

16.в. Събуждам се по-рано и едва заспивам отново.

17.а. Не се усещам по-уморен от обикновено.
17.б. По-бързо отпреди се уморявам.
17.в. Всяка една дейност ме уморява.

17.г. Прекалено съм уморен, не мога да върша нищо.

18.а. Желанието ми за храна е както обикновено.
18.б. Желанието ми за храна намаля.
18.в. Желанието ми за храна много намаля.
18.г. Изобщо нямам желание за храна.

19.а. Не съм отслабвал в последните месеци.

19.б. Свалил съм над 2,5 кг.
19.в. Свалил съм над 5 кг.
19.г. Свалил съм над 7,5 кг.

20.а. Не се тревожа за здравето си.
20.б. Безпокоят ме физически болки като разстроен стомах или запек.
20.в. Много ме безпокоят физическите ми болки.

20.г. Толкова се тревожа да състоянието си, че мисля само за него.

21.а. Сексът ме интересува колкото преди.

21.б. Сексът ме интересува по-малко от преди.
21.в. Сексът ме вълнува много по-малко от преди.

12.г. Нямам никакъв интерес към секса.

Начин на пресмятане на резултатите: Всеки отговор (а) носи 0 точки, (б) –  1 точка, (в) – 2 точки и (г) се оценява на 3 точки. До 10 точки тестващият се е здрав и без изменения. 18 точки са маркер за лека форма на депресия, 25 точки водят към умерена форма, а 30 точки са белег на тежка форма на депресия.

Методика за оценка на моментното състояние по Марищук

Чрез нея се преценяват моментните емоции. Отговорите са да/не, като се търсят противоположни чувства. Авторът разделя състоянията на еуфорично, астенично и нормално.

Астенично е състояние на психофизическа недостатъчност. Изразява се в раздразнителност, повишена емоционална ранимост, намалена работоспособност, бързо уморяване, трудности в концентрацията, нарушения на паметта. Отчита се с по 1 точка при:

отговори “ДА” на въпроси N 2, 3, 4, 5, 7, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 18, 19, 20

отговори “НЕ” на въпроси с N 1, 6, 8, 12, 16, 17, 21

Еуфорично е състояние на безпричинно добро самочувствие, абнормна веселост, неадекватно възторжена оценка на събитията. Отчита се по 1 точка при:

отговори “ДА” на въпроси N 1, 6, 8, 12, 16, 17, 21

отговори “НЕ” на N 2, 3, 4, 5, 7, 9, 10, 11, 13, 14, 15, 18, 19, 20

Отчетите по двете скали са противоположни: отговор „да“ по едната значи отговор „не“ по другата и обратно.

Освен това се състоянията се отчитат като нарастващи при следната последователно отляво надясно:
Астенично Нормално Еуфорично
Въпроси от № 0 до № 7 Въпроси от № 8 до № 13 Въпроси от № 14 до № 21
Нарастваща сила

от № 14 към № 21

Въпроси от № 13 до № 8 Нарастваща сила

от № 7 към № 10

  1. Чувствам се изключително бодър.
  2. Съучениците (колегите) ми напълно ми омръзнаха.
  3. Изпитвам тягостно чувство.
  4. По-скоро бих искал да изпитам чувство на покой.
  5. Искам да ме оставят на спокойствие и да не ме безпокоят.
  6. Състоянието ми е такова, че мога да повдигна планина.
  7. Разговорът с лекаря ми е неприятен, чувствам неудовлетвореност.
  8. В удивително настроение съм! Иска ми се да пея, да танцувам от радост, да целувам всеки срещнат!
  9. Край мен има много хора, които могат да ми навредят. От всеки може да се очаква нещо лошо.
  10. Всички сгради ми се струват грозни и лошо построени.
  11. На всеки срещнат съм готов да кажа нещо грубо и обидно.
  12. Летя от радост, не усещам земята под краката си.
  13. Не ми се иска да виждам никого, не ми се разговаря.
  14. Иска ми се да кажа на всички да вървят по дяволите!
  15. Иска ми се да кажа да престанат да ме безпокоят и да ме оставят на спокойствие.
  16. Всички хора ми се струват извънредно благожелателни и добри. Всички са ми симпатични.
  17. Не виждам пред себе си никакви трудности. Всичко е леко! Всичко е достъпно!
  18. Моето бъдеще ми се струва много печално.
  19. Може да е и по-лошо, но това рядко се е случвало.
  20. Не вярвам даже на най-близките си хора.
  21. Рядко минават коли, но ги приемам като приятен фон край мен.

Американските психиатри са създали скалата QLESQ за оценка на жизнеността, чрез която човек може да измери удоволствието, което изпитва от различните сфери на живота. Тя се явява добра мярка за качество на живота.

Базирана е на виждането, че качеството се снижава не само от физически заболявания, но и при психологически трудности и психозаболявания, чиито симптоми може да не са явни, например неизразена депресия, но все пак човекът се чувства нещастен, недоволен от себе си и обкръжаващата среда.

Видове депресия

За да се опишат видовете състояния, няма смисъл да се дава международната класификация. Тя е прекалено схематична и не представлява интерес за хора без медицинско образование. Ще използваме за описанието най-известните симптоми. Депресията се дели ясно на ендогенна и реактивна.

Първият вид не зависи от външни причини, а е изменение на функциите на организма в резултат от липсата на някои вещества. Вторият вид се отключва от дълбоко травмиращо житейско събитие и се преодолява по-лесно. Освен това се разпознават невротични разстройства, следродилна депресия и други.

Ендогенна депресия

Нейното развитие не е следствие на някакви травмиращи събития в живота, но има факти, които могат да въведат в заблуждение. Ендогенната депресия се причинява от нарушение на функциите на мозъка, на нервната и на ендокринната система, най-често заради:

  • недостиг на ендогени.  Те имат антиоксидантни свойства и отговарят за окислителните процеси, като пречат организма да се износва бързо.
  • снижение в нивото на норадреналина, който се синтезира от допамин, в голямата си част в кората на надбъбречните жлези. Отговаря за бодърстването и активността. В стресови ситуации осигурява незабавна реакция на отпор или бягство, повишава концентрацията на вниманието, ускорява сърдечния ритъм.
  • намаляване на серотонина, който влияе на двигателната активност, на тонуса на кръвоносните съдове. По останалите си свойства е сходен с адреналина.
Ендогенната депресия е дълбоко нарушение на психическата и физическата активност.

Човек не изпълнява и най-обикновените задачи, не се самообслужва, тъй като това изисква наличието на физическа сила. Обикновено се чувства вина, мисли се за самоубийство с тенденция към реални действия за поставяне на край на живота. В този случай психотерапията има слаб ефект.

Пациентите са твърде изтощени, за да изпълняват указанията на терапевта. При тези случаи се предприема лечение в условията на медицински стационар.  Мерките са крайни, защото статистическите данни показват, че всеки втори пациент, страдащ от монополярна депресия, прави опит за самоубийство, а 15 от всеки сто наистина успяват.

Ендогенният депресивен период продължава около 6 месеца, с отклонения от плюс/минус 2 месеца. Често пациентите се възстановяват напълно, когато има някакво физическо проявление на болестта и те съумеят да ги отстранят. Понякога обаче преминава в хронична форма и се налага поддръжка до края на живота.

Дистимия (невротично разстройство)

Разстройство, което продължава с години. Преминава по-леко от ендогенния вид.  Обикновено симптомите не дават основание да се причисли към друг вид. Появява се между 20 и 30-годишна възраст. Проявленията са по-неясни и може да се пренебрегнат.

Хората се чувстват постоянно без настроение, изпитват тъга, безнадежност. Ниско ниво на жизнената енергия, липса на интерес към всичко. Такива хора не са способни да се концентрират, липсва интерес към това, което се случва около тях.

Първата причина за невротичното разстройство е социална – невъзможност за адаптация, която идва като последствие от минала дълбока травма.

Например: като дете даден човек се е чувствал в опасност, поради което е предприел по-предпазливо поведение, което от своя страна е довело до загуба на целите и неудовлетворяване на мечтите и на дори елементарни потребности. Втората причина са външни биологични нарушения и свързаните с тях генетични изменения. Лечението е комбинация от психотерапия и медикаменти.

Реактивна депресия

Това е ответна реакция на конкретно травмиращо събитие като смърт на близък или нещастна любов. Симптомите са сходни, както при другите видове, но за разлика от ендогенния вид липсва чувство на вина, разкаяние и налудничави мисли. Обикновено реакцията продължава няколко месеца, след което човекът се връща към обичайното си състояние. Реактивната депресия не изисква лечение и именно за нея се казва, че времето лекува.

Следродова депресия

Наблюдава се при всяка шеста родилка и протича с чувството на тъга, страх, тревога. Много е трудно да се различи от обикновената тъга и може да се обясни с отклоняване на жената от обичайния й начин на живот и натоварването й с по-голяма отговорност.

2-4 дни след раждането в тялото на майката започват силни хормонални колебания, които са причината за плач без видимо основание, рязко преминаване към необичайна веселост, нарушения в съня, страх да не навреди на детето.

Продължава няколко седмици и плавно преминава в нормалното състояние.

Ако обаче необичайното усещане за тъга не премине до половин година, вероятно се е развило депресивно състояние. Сама по себе си депресията предизвиква силен психически и физически дискомфорт. Страхът постоянно се увеличава, право пропорционално с умората и изтощеността, преминавайки в непреодолима печал.

Най-ясните симптоми са отсъствието на усещане за щастие, затруднена умствена активност, затруднения при поддържане на дома и грижа за детето, разстройство в храненето – от преяждане до пълен глад, загуба на чувството за време, пристъпи на паника, плач, липса на сексуално желание, болки в гърба, корема и сърцето.

Следродовата депресия не трябва да се пренебрегва без мерки, защото майката губи интерес и към бебето си и може да му навреди с действие или бездействие.

Сезонна депресия

Това разстройство протича на повърхностно психическо ниво. Възниква в междинните сезони, а понякога се проявява и по време на зимата. Разпознава се по чувството на тревога, сънливост, липса на енергия, безнадежност, увеличение на апетита, повишение на теглото, раздразнителност, липсата на мотивация, трудна концентрация, силни предменструални болки при жените.

Характерно е поглъщането на сладки храни в огромни количества. Основната причина е липсата на достатъчно слънчева светлина.

Маниакално-депресивно разстройство

Това са периодични прояви на мании и маниакални психози, редувани с нормални периоди. Отнася се към най-тежките случаи на депресия. Като правило, двуполярната депресия се поява между 20 и 30 години, като периодите на разстройство имат продължителност от часове до няколко месеца.

Тези епизоди се характеризират с резки подеми в настроението, сексуална разпуснатост, повишена самооценка, натрапчиви мисли и идеи. Клиничната картина напомня състоянието на хората, които приемат амфетамини. Причините за този вид депресия не са изучени добре. Има няколко хипотези: лоша работа на невротрансмитерите, микротравми и травма на мозъка, генетични фактори, дефекти при вътреутробното развитие.

Често това разстройство се съчетава с алкохолизъм. Води до социална дезаптация и липса на комуникативност. Има опасност от самоубийство, към което прибягва всеки пети болен. Лечението на такива депресии е трудно. Когато се отстранят едни проявления, идват други. Третира се основно с лекарства, а пациентите се наблюдават заради опасността да сложат край на живота си.

Депресия в менопаузата

Доскоро се смяташе, че менопаузата предизвиква депресия, но вече е доказано, че в това състояние жените не са по-податливи на разстройства. Все пак по време на климакса се появяват изменения, които биха могли да провокират подобни състояния. Някои от тях са:

  • край на способността за продължение на рода. Най-засегнати са старите моми и семейните без деца, които съзнават, че са пропуснали всяка възможност да бъдат майки.
  • намаляване на естрогена, които води до снижаване на серотонина. Дефицитът се проявява в горещи вълни и безсъние.
  • психосоциални промени като излизане в пенсия, смърт на съпруга, напускане на семейния дом от децата.

Така, менопаузата не предизвиква депресия сама по себе си, но периодът е съпроводен от събития, които могат да я провокират. Риск представлява съчетанието с депресивни периоди в миналото, макар и по други причини.

Недостиг на  магнезий

Дефицитът на магнезий има силата да предизвика депресия дори и у здрави хора, които поначало не са предразположени към нервни разстройства. Той осигурява доброто функциониране на нервната система и участва в провеждането на нервните импулси. Когато има недостиг, се появява раздразнителност, лоша памет, постоянна умора, неспособност за концентрация, тревога, безсъние.

Срещу това се приемат храни, богати на магнезий като тъмни листни зеленчуци, ядки и семена, риба, фасул, пълнозърнести храни, авокадо, млечни продукти, банани, сушени плодове, какао. Необходимо е да се спре или драстично намали употребата на кафе и алкохол.

Особености на депресията при мъжете

Мъжете биват засегнати от депресия по-рядко от жените, регистрираните случаи са два пъти по-малко. Това, което представлява интерес, е, че симптомите при силния пол са по-различни, заради дълбоко вкорененото виждане, че мъжът трябва да е силен и не си позволява да проявява слабости.

Стереотипът „мъжете са железни, те не плачат“ потиска естествено породените симптоми на депресия от една страна, и от друга страна пречи на болния да потърси помощ. В същото време случаите на самоубийство при мъжете са много повече, отколкото при жените. По руски източници, от 100 заболели, 80 правят опит за самоубийство.

Безсъние

Един от всеки десет души има хронични проблеми със съня. Редуващите се периоди на депресия и безсъние образуват порочен кръг, като всяка крайност провокира другата. В резултат липсата на достатъчно почивка влече повишение на нивото на стрес и все по-лошо настроение. Как да се разкъса този кръг?

Най-напред трябва да се заложи на здравословен дневен режим с няколко основни правила:

  1. През деня да не се спи над 15 минути.
  2. Да се избягват стимуланти като кафе, чай, енергийни напитки.
  3. Да не се преяжда вечер.
  4. Да се намали умственото натоварване в тъмната част на деня, за да се избегне психическа възбуда.
  5. Физическа активност през деня.
  6. Разпускане преди сън.
  7. Поддържане на по-ниска температура в спалнята.
  8. Лягане за сън в един и същи час.

Срамът от нервните разстройства

На всички психически изменения и заболявания е поставено общественото клеймо „срамни“, заради което хората имат задръжки да признаят проблемите си, дори да ги забележат, а още по-малко да потърсят помощ. Дори и това да се случи, пред много болни стои въпросът как да скрият преживяванията си и да работят върху себе си в тайна от останалите, най-вече близките и приятелите.

Именно този страх става най-сериозната причина за изолацията, в която болните се поставят сами. Те странят от другите, за да не бъдат разконспирирани. Обаче без това признание и помощта на най-тесния кръг хора, пълното излекуване е невъзможно.

Най-малкото защото по-голяма част от проблемите са свързани с взаимоотношения точно с тези близки, а травмите, нанесени в миналото, със сигурност са били с участието на други хора. Самостоятелното „избавление“ всъщност се оказва временно и симптомите рано или късно се завръщат, ако проблемите не бъдат изкоренени из основи.

Как да излезем от депресивно състояние?

Лечение при психолог

Лекарите, разбира се, препоръчват като най-добро съчетанието на психотерапия с медикаментозно третиране. Атакуват причините, които се търсят в дълбокото подсъзнание, защото те рядко са осъзнавани от болния. Много полезни затова са регресиите, хипнотичните терапии и други способи за проникване в скритите механизми на човешкото поведение.

Осъзнаването на причините е доста сложно за пациента. На практика той започва да навлиза в собствената си дълбочина, опознавайки се така, както и за здравите хора е трудно. От дълбоките пластове на съзнанието се изваждат спомени, които са дълбоко заровени, тъй като пораждат болка.

Понякога пациентът така е закопал нещо преживяно, че не може да си го спомни в будно и съзнателно състояние. Работи се и по внедрени програми, които ни се вкарват по родова и семейна линия, при възпитанието в обществото, при натрупването на непосредствен опит.

На базата на подобни механизми – програми, човек си изработва начин на взаимодействие със средата,

но в повечето случаи те имат вредно въздействие върху индивида и обслужват обществените правила за управление на съжителството. Лекарят или друг специалист има за цел да изведе на повърхността на съзнанието такива убеждения, които нараняват човека и му пречат да се обича, цени и грижи за себе си.

Ролята на психотерапевта е подпомагаща, докато цялата работа стои пред пациента, на който предстои не само да се възстанови до средното за обществото ниво, а може би ще успее да направи и още една крачка напред, опознавайки се по-добре, отколкото така нареченият „нормален“ човек.

В крайна сметка целта на лечението е личността да се центрира в себе си и да стане сам за себе си източник на радост и удовлетворение. Болен или здрав, човек, който зависи от външните обстоятелства, винаги ще бъде потенциално застрашен да загуби тонус или да затъне още по-дълбоко към тежки състояния, които по-горе класифицирахме като депресия.

Да се мисли позитивно – това днес вече се е превърнало в клише и има много критици, но остава единственият път към здрава психика и пълноценни отношения със себе си и с околните.

За улавянето на вредните мисли и тяхното обезвреждане са създадени и много алтернативни методи, като най-известна е подмяната на дълбоко залегналите в подсъзнанието  убеждения – в повечето случай несъзнавани, с други, полезни и подкрепящи личността в необходимостта постоянно да се справя с всякакви предизвикателства и трудности, които му предлага животът.

Физиотерапия на депресията

Електрошоковата терапия е агресивен метод, измислен още през 1940г. Той се основава на предизвикването на конвулсии чрез пускане на електрически ток. Токът преминава през мозъка на пациента и предизвиква промени, които се определят като положителни за личността.  Решението да се използва електрошок зависи от това колко задълбочено е състоянието и обикновено се предприема, когато лечението с антидепресанти е дало слаб резултат.

Електросън – стимулация чрез нискочестотен ток с определени характеристики, който влияе на кората на мозъка и предизвиква по електрически път сън и дълбоко отпускане. Процедурата снема напрежението и на първо място – психическите защити, които пречат за това истинско отпускане. От друга страна подпомага мозъка да изгради необходимите защити срещу стреса, които отслабения от депресия организъм не може сам да изработи.

Подобрява се храненето на мозъка и естественият сън.

За тази терапия са създадени апарати, които вече неколкократно са подобрени. Електросънното лечение е добре изучено и се смята за напълно безвредно. Използва се в много страни, включително и у нас.

Дарсонвализация на окосмената част на главата – използване на високочестотен ток с високо напрежение и ниска мощност. Той отпуска, увеличава притока на свежа кръв, подхранва тъканите.

Масаж. Директно въздействие върху мускулите с цел тяхното отпускане, което повлиява и на общото състояние на организма. Успокоителното му въздействие е голямо, защото стресът и напрежението придобиват чисто физическо изражение в тялото. Ефективни са всички видове масаж – включително и този, който болният прилага сам с ръце или различни домашни уреди.

Нетрадиционни методи

Като четвъртото по разпространение заболяване в света, депресията се изучава постоянно и задълбочено и перманентно се появяват нови начини за лечение, включвайки в него все по-модерни технически средства. Новите методи са все по-щадящи и все по-ориентирани към природните и естествените способности за въздействие.

Фототерапия и лечение със светлина

Използват се източници на инфрачервена и ултравиолетова светлина. Те може да бъдат естествени или специално създадени за това. Този метод е подходящ за сезонните депресии при малка продължителност на светлата част на деня. Той оказва благотворно влияние на организма. Въздейства се чрез затопляне на тъканите, ускоряване на обмена на веществата и отпускане на мускулите.

Ефектът е наречен фитохимиотерапия. Този метод е разпространен в държавите, чийто климат предполага не много слънчеви дни, предизвикващи лошо настроение.  Прилага се в специално оборудвани студиа, но също и в козметични салони, инфрачервена сауна. Най-приятният начин е ваканция в топли и слънчеви страни, където е добре да се пътува в преходните и студените сезони.

Култивиране на радостта

Депресията е тясно свързана с намаляването на нивото на серотонин в организма. Хормонът на радостта зависи от слънчевите дни, от дължината на светлата част на деня, от външните температури. Радостта от съществуването трябва да се подкрепя по всички известни начини. Да се даде такъв съвет, разбира се е лесно. По-трудното е да бъде постигнат реален резултат.

Радостта в живота трябва да се отглежда целенасочено и последователно. Хората смятат, че радостта е спонтанно чувство, но всъщност тя е резултат от цялостната настройка на личността и се изгражда от хиляди малки детайли всеки миг. Работата по създаване на радост в началото ще изглежда насилствена, но всеки успех ще прави процеса все по-естествен и все по-лесен. Ето някои прости механизми за създаване на радост:

Движение под всякаква форма: разходки, екскурзии, танци, йога и още много други.

Общуване с природата.

Оцветяване на ежедневието: осигуряване на по-весела околна среда чрез светли и ярки тонове в декорацията на дома, избор на дрехи в слънчеви цветове – жълто, оранжево, портокалово.

Разпускаща музика винаги, когато има възможност и време за малко почивка.

Намаляване на часовете пред телевизора, съзнателно предпазване от негативни новини и информации. Целенасочено избягване на разговори за проблеми, оплаквания, недоволство.

Включване в дневното меню на оранжеви плодове: мандарини, портокали, грейпфрут, фурми.

Има милиони начини да си създаваме малки радости всеки ден. Ако в момента не се сещате за тях, вземете лист и химикал и съставете списък на нещата, които са ви приятни. Може в началото да напишете едва 2-3 точки, но си поставете за задача да допълвате списъка и в следващите дни той ще нарасне многократно.

Лечение с народни средства

Растителни антидепресанти: някои растения са естествени антидепресанти, притежавайки качества на синтезираните химически препарати. Най-силният сред тях е жълтият кантарион. Спиртният извлек се посочва като единствено ефективната форма при нервни разстройства. Рецепта за приготвяне: Необходими са 20 г жълт кантарион.

Той може да се използва чист или да се обогати с незначително количество семена от кориандър, с чубрица и риган. Залива се с чаша водка и се оставя да се кисне 2-3 седмици. Прецежда се внимателно през чиста цедка. Приема по 20 капки двукратно – най-добре това да бъде сутрин и вечер.

Лечението може да се допълни с билки с успокояващо действие като мента, маточина, дяволска уста и валериана. Ментата и маточината се приемат по следния начин:  супена лъжица от двете билки се пускат в чаша вряла вода.

Когато се охлади, готовата течност се разпределя на няколко части, които се приемат в рамките на деня. Настойка от дяволска уста и валериана се пие по 20-30 капки на ден, а при безсъние дозата може да се повиши до 40 капки.

Билков чай срещу депресия:

смесете равни количества листа розмарин, жълт кантарион, маточина и черна боровинка. Една супена лъжица от сместа се залива с чаша вряла вода, запарва се десетина минути, прецежда се, за да се отделят билките, след което се пие като чай с добавка от мед на вкус.

Ароматното греяно вино с босилек връща доброто настроение. Босилекът се асоциира най-напред с италианската кухня, но също така прекрасно подхожда към греяното вино. Рецептата е много проста: в голям съд изливаме бутилка десертно или полусладко вино и го загряваме, без да достига до точката на кипене.

След това добавяме половин чаена лъжичка канела, щипка джинджифил, по 3 зърна черен пипер и бахар и още толкова – карамфил. Мъничко индийско орехче и портокалови кори са подходяща добавка. Накрая хвърляме символично количество кардамон и босилек, като преценяваме изцяло по личен вкус. Напитката може да се подслади с мед. Греяното вино се поднася горещо.

Билкова вана с борови иглички.

Топлите вани помагат не само при депресия, но и при най-обикновена умора, изтощение, стягане на мускулатурата, проблеми със съня. Изисква се малко предварителна подготовка.

Трябва да се свари отвара, която по-късно да се разреди във ваната. Използват се борови иглички, връхчета и шишарки и се заливат с хладка рода. След това се оставят на слаб огън за 30-40 минути, покрити с капак. Сместа се оставя за половин денонощие, като така се получава силна отвара, която след това се разрежда при приготвянето на вана.

Пореч (лечебна краставица). Залива се една супена лъжица пореч с чаша напълно завряла вода. Захлупва се и се оставя за 2 часа да се запари. Така полученият чай прогонва потиснатостта и повишава настроението.

Други напитки, които повдигат настроението
  1. Вземете равно количество цветове от копър, анасон и лавандула, стрийте ги и ги смесете. Една супена лъжица от получената смес, максимално добре размесена, се залива с 200 мл кипнала вода и се запарва. Подобрява настроението, успокоява.
  2. Залива се една чаена лъжичка маточина с 200 мл гореща вода. Отварата се пие топла, като съм нея се добавя по желание лъжичка мед и лимон, около един час преди сън. Пие се не по-дълго от месец.
  3. Горещ шоколад с канела. Сварява се половин литър мляко, охлажда се и и се пуска малко бита сметана. Сместа се подгрява, като в нея се добавя парче черен шоколад. Когато той се разтопи, напитката е готова и се прелива в чаша, върху която се поръсва канела.
  4. Жълт кантарион с мед за добро самочувствие: 400 грама мед се смесва в чаша стрит жълт кантарион и се държи на тъмно за 10-12 дни. Приема се по 2 лъжички между храненията – сутрин, обед и вечер. През това време е забранено посещението на солариум, защото жълтият кантарион повишава чувствителността към ултравиолетовите лъчи. Медът е с най-добро въздействие през пролетта и есенно време.
  5. Чай за бодрост с ром, канела и вишнев сок. Това е идеалното съчетание за по-хладните дни. Черният чай се приготвя по стандартния начин. Към него се добавя щипка канела, покриваме с капак и оставяме за 5 минути, за да се свари. Преливаме в тенджерка, добавяме вишневия сок, рома, малко лимон и захар. Подгряваме за минута, преди да налеем в чаша.
  6. Напитка при преумора и стрес: смесете в еднакви пропорции цветове от лайка, пирен, глог и лавандула, листа от жълт кантарион и маточина, смлени шишарки от хмел, корен от девисил, валериана и ангелика. Залейте с хладка вода и варете приблизително четвърт час. Дръпнете от огъня, захлупете плътно с капак и оставете така за десетина минути. Прецедете течността и приемайте трикратно всеки ден. Ако предпочитате да е сладко, прибавете малко мед.
  7. Маточина с портокал: 4 големи портокала се изстискват на сок. Нарязваме на ситно листата на маточина и ги заливаме с готовия сок. Разбъркваме, като едновременно с това размачкваме билката. Този елексир се сервира с няколко кубчета лед. Напитката е с оригинален вкус и отлично антистресово действие.
Антистресова каша.

На 200 мл вода са необходими по 2 супени лъжици елда и овесени ядки. Елдата се смила в кафемелачка, залива се с водата и се обварява леко, примерно за около десетина минути, като се бърка. Следва добавянето на овесените ядки, като цялото се вари още 2 минути. Изключваме котлона и добавяме 2 чаени лъжички ленено семе. Разбъркваме добре, захлупваме съда и оставяме да престои до 10 минути.

Храни за добро себеусещане

Според психолозите, емоционалното състояние до голяма степен зависи от това, което ядем. Няма нищо чудно – именно с храната приемаме вещества, които въздействат по определен начин на мозъка, в това число на онези негови области, които определят емоциите. На първо място любимите ястия предизвикват положителни усещания.

Влияе още начина на аранжиране и сервиране на блюдата, тъй като красиво поднесената храна създава позитивна атмосфера. По-същественото е, че някои храни имат в себе си вещества, които стимулират образуването на серотонин – хормона на радостта. Смокините, кайсиите, бананите и ягодите имат силата да поддържат добро ниво на серотонин в кръвта.

Полезен е и черният шоколад, заради това, че в него има много какао.

Може би забелязвате, че изброените храни са сладки. Това не е изненадващо. Когато изпитваме силни негативни емоции, у нас се повишава нивото на адреналин и рязко пада кръвната захар. В такива моменти организмът интуитивно търси нещо сладко за хапване, което да намали раздразнителността и нервното напрежение.

За да се поддържа стабилен емоционален фон и да се намалят резките амплитуди в настроението, серотонинът трябва да се  генерира продължително време. Затова са необходими някои аминокиселини, които се съдържат в рибата, сиренето, гъбите и други.

Освен това в такива случаи е необходим и селен, който подобрява тонуса и намалява депресивните симптоми. Някои продукти имат доста голямо количество от селен. Например това са покълните пшеница и овес, ядките, особено бразилски орех и кашу, аспержи, тиквички, тиква, целина, рибите (тон, херинга), омари, калмари, домати, гъби и чесън.

Определят ги като природни антидепресанти.

Не се увличайте по храни, които забавят работата на ендокринните жлези и натоварват стомаха. Ако не ви се иска напълно да спрете мазните меса, колбасите и калоричните сосове, употребявайте ги в неголеми количества. Не злоупотребявайте с ферментирали продукти.

Това не се отнася само до алкохола, който предизвиква положителни емоции, последвани от дълъг период на понижено настроение и дори потиснатост. Тук се визира още киселото зеле, туршиите и всичко, което се поставя в саламура.

Диета при депресии

Както стана дума по-рано, депресията може да е резултат от дефицита на редица вещества. Обикновено така се получава при липсата на витамини В12, С, В2, В1, минерали и фолиева киселина. Затова често депресиите се съпровождат от анемия, нарушена функция на щитовидната жлеза, хипогликемия, алергия към хранителни продукти.

Мозъкът се нуждае от глюкоза, от постоянно захранване с кислород и редица други вещества. Например липсата на достатъчно витамин В3 се свързва с психически нарушения, липсата на витамин В1 – с паралича, недостига на мед – с нарушения на двигателните функции.

Роля на аминокиселините:

Невромедиаторите, които осигуряват пътя на нервните импулси, се синтезират от аминокиселини и витамини. По тази причина начина на хранене влияе на биохимичните процеси в мозъка. В зависимост от съотношението на невромедиатори в мозъка преобладават процеси на възбуда или на потиснатост.

Магнезий: един от минералите, който е важен за предотвратяване на депресията. Той участва в окислението на мастните киселини, метаболизма на глюкозата, активира редица процеси.  Без него мускулите не биха могли да се съкращават и нервните импулси да се провеждат от мозъка до мускулите и обратно. Този минерал активира повече ензими от всеки друг.

Витамините: особена роля в лечението на нервните разстройства играе витамин Е и групата В-витамини, в частност В1, В6, В12 и други. При всеки втори пациент се наблюдава високо ниво на хистамин в кръвта и ниски нива на мед. При двама от десет пациенти се установява  обратното съотношение – ниско ниво на хистамин и високи концентрации на мед.

Други двама от десет пациенти проявяват дефицит на В6 и цинк.

Хората с прекалено високо ниво на хистамин са склонни към алкохолизъм, имат ясно изразено полово влечение и често мислят за прекратяване на живота си. При такива състояния трябва да се ограничат богатите на хистамин храни и ястията, в които комбинацията от продукти е неблагоприятна.

Например неподходящо е комбинирането на сирене и червено вино, на риба и вино, на мая, сирене, домати и колбаси в пицата. Положително влияние има аминокиселината метионин, която деактивира хистамина, както и витамин С и витамин В15.

При дефицита на хистамин пък се проявява угнетеност, мечтателно, откъсване от реалността, намаляване на сексуалността, забавен метаболизъм. Такива болни да си добавят витамин В12, рутин, ниацин, фенилаланин, тирозин.

Пиролурията е метаболитно състояние, при което има свръхпроизвоство на пирол от черния дроб и това предизвиква редица симптоми. Те са най-различни, но във всички случаи тясно свързани със стреса. Смята се, че има отношение към дефицита на витамин В6 и цинк. Метаболичните нарушения могат да предизвикат биполярни разстройства.

Най-характерни са безпокойство, изострена чувствителност към силни звуци и ярка светлина, спадове на настроението, лош апетит, страст към силни подправки, лицемерие, способност да се убеждава, по-висока работоспособност през нощта, лош тен, бързо изгаряне на слънце и бели петна по краката. При тези болни се препоръчва допълнителен прием на В6 и цинк.

Роля на глюкозата:

За да се осигури глюкоза за мозъка, трябва да се избягват сладките неща, които все по-често предизвикват хипогликемия. Даже в незначителна степен, тя действа негативно, причинявайки лабилност, повишена умора, слабост, замайване, сънливост, агресия, склонност към престъпления, лошо зрение и явления като студена пот, чувство за горещина.

Ако продължи повече от няколко часа, тя провокира в повечето случаи необратими изменения в мозъка и така става основа за разстройства, тревожност, лоша памет. При склонност към хипогликемия трябва да се въздържаме от алкохол, подсладени напитки, сладкиши, бонбони, банани, сладка, сладолед, ябълки, ябълков сок, захар, ориз,  сладка царевица.

Да се ограничи приемането на силно кафе. Приемът на плодове и плодови сокове да се сведе до един път на ден, докато броят на храненията през деня да бъдат увеличени до 6 броя.

Обща характеристика на хранителния режим при депресии

Не може да се препоръча един и същ хранителен режим за всички, страдащи от нервни разстройства. Пациентите с ниско телесно тегло следва да приемат храни с висока енергийна стойност, а тези с наднормено тегло – с умерено намалена стойност, компенсирана от приема на прости въглехидрати и мазнини.

Препоръчително е нормалното съдържание на белтъчини, обогатени с лецитин, карнитин, холин, витамини С, РР, В1, В6, В12, Е, магнезиеви соли и растителни антиоксиданти. За нормално количество белтъчини се приема 1,2 до 1,5 г на всеки килограм телесна маса при младите хора и при пациентите с поднормено тегло, и 1,0 до 1,2 г при болните в напреднала възраст.

Физиологичната норма на съдържанието на мазнини е от 1,2 до 1,5 г в зависимост от възрастта и физическата активност на пациента. Количеството въглехидрати се изчислява на 4 до 5 г на всеки килограм телесно тегло.

Да излезем от депресивните епизоди със собствени сили

Съставете си план за няколко седмици напред. Дори и да е простичък, важното е да се изпълнява без отклонения. Отложете взимането на решения в дългосрочен план по важни въпроси, които касаят бъдещето или биха предизвикали голяма промяна. Оставете ги за времето, когато ще бъдете в по-добра кондиция.

Избягвайте изолацията, търсете компанията на приятни хора, които влияят добре на настроението ви и ви разтоварват от проблемите. Не влизайте в спорове и конфликти. Учете се сами да си доставяте удоволствие.

Изберете си физическа активност, която ви носи удоволствие

– спорт, гимнастика, танци или йога, нека бъде нещо, което поглъща цялото ви внимание. Ако те се практикуват на открито, още по-добре. Спрете рафинираната захар и кофеиновите напитки.

Големите количества кафе, чай, шоколад, бонбони и бяла захар правят депресията доста по-сложна за разрешаване. Всяка сутрин заставайте пред огледалото и се усмихвайте на себе си, казвайки си, че се харесвате, че сте здрави и красиви, че сте силни и положителни. Изберете си утвърждения по ваш вкус. Избягвайте успокоителните.

Ако успеете да следвате поне две трети от горните препоръки, във всички случаи ще се почуствате много по-добре и то след недълго време.

Домашни средства: дневен режим

Понятието „режим“ е доста амортизирано и натоварено с негативен смисъл. Преразглеждането на схемата, по която минава всеки наш ден, обаче е нещо изключително полезно, ако желаем да включим в натовареното ежедневие и допълнителни дейности, които биха ни помогнали да подобрим любовта и грижата към себе си.

Оптималното решение е да се раздели времето на три части: за работа, за физическа активност и за удоволствие. Най-добър ефект би се постигнал, ако цялото семейство се включи в новия ритъм на живот, за да няма съпротивление.

Най-важната част от режима е сънят.

Наложете си да си лягате преди полунощ и да си осигурявате минимум 7 часа сън. Ако нощният сън не ви е достатъчен, намерете време за кратка почивка през деня. Достатъчно е да се отделят 20-40 минути за съзнателно отпускане, на фона на приятна музика.

Възможно най-доброто средство е повишаване на личната самооценка. Това става чрез физически упражнения, които помагат да се чувстваме по-добре в тялото си. По време на спорт в организма се генерират повече ендорфини, които влияят и на доброто настроение. Те действат и като обезболяващо, намалявайки болките по тялото.

Сред домашните средства за противодействие на депресията влиза и начина на хранене. Сравнително редовно трябва да се хапват моркови, домати, зелени листни зеленчуци, киви, банани, ябълки, кайсии, различни ядки. Използвайте по-често немазни меса, морски риби, морски дарове, мляко, яйца, млечни продукти.

Аромотерапия

Аромотерапията е прекрасен метод за внасяне на цвят и красота в студените и мрачни дни, когато липсва естественият източник на радост – слънчевите лъчи. Вечер след работа кратките моменти на релаксация могат да бъдат в пъти по-ефективни, когато се добави ароматът на някои специални растения.  Лечебните свойства на етеричните масла се използват от векове.

Те могат да бъдат ефективно средство както за намаляване на общото ниво на стреса, така и за подпомагане на лечението на тежки нервни разстройства. Натуралните аромати не могат да повлияят причините, но работят директно върху симптомите. Един от най-действените антидепресанти е иланг-илангът, чиито свойства да релаксира ума и тялото са отдавна установени. Изключително ефективен е при нервни кризи, но в моменти на изострена чувствително и тревожност, при хроничен стрес.

Други полезни етерични масла:
  • Босилек: тонизира, помага при лечение на нервни разтройства, противодейства на стреса
  • Бергамот: използва се при страх, истерия и по-леки състояния на пренапрегнатост
  • Лайка: има успокояващ ефект
  • Градински чай: помага за преодоляване на мъка и скръб, при печални събития. Като масажно масло подпомага отпускането на мускулите, при схванат гръб, врат и рамене.
  • Здравец:  мощно обезболяващо средство. Снижава нивото на кръвната захар.
  • Жасмин: релаксира, успокоява, тонизира.
  • С подобно действие са още маслата от маточина, лавандула, маточина, пачули, роза, сандалово дърво и сладък портокал.

Етеричните масла се комбинират успешно. Ето една примерна рецепта за смес, която подпомага вечерното разпускане след напрегнат ден: по 10 капки етерично масло от сладък портокал и от лавандула, 5 капки от грейпфрут, по 2 капки масло от лайм и розмарин, капка жасмин.

Смесват се добре и се пазят на тъмно. Най-добре е ако стъкленото шишенце се облепи с хартия, за да не пропуска светлината. Ако нямате аромалампа, етеричното масло се накапва върху каквато и да е тъкан или обикновена салфетка. Достатъчна е дори една капка.

Салфетката се оставя в стаята, в която пребивавате, задължително върху някаква подложка. Така ароматът може да ви следва във всяко помещение, където имате работа, или да ви помогне да се отпуснете в леглото. Етеричното масло увеличава удоволствието от ваната, превръщайки я в мощно средство да излизане извън релсите на ежедневието, потапяйки се в един по-различен свят.

Профилактика на депресията

И в края на тази статия, с желанието тя да помага за предотвратяване, а не за лечението на нервни разстройства, ето в резюме най-важните фактори, които поддържат високо ниво на любов към себе си, на радост от живота и малките неща, удовлетворение и прекрасно себеусещане:

  • Грижете се за себе си. Буквално бъдете егоисти. Само щастливият човек може да бъде полезен и на околните. Отделяйте време за любимите неща, да разпускате и да се забавлявате.
  • Винаги се наспивайте. Лягайте си в точен час вечер. Създавайте си приятна атмосфера за почивка.
  • Водете активен живот. Движението е най-добрият антидепресант. Природата е неизчерпаем източник на положителна енергия и допринася за доброто настроение.
  • Хранете се здравословно, за да възстановите своето благополучие. Ако не можете самостоятелно да определите полезните храни, обърнете се към диетолог.
  • Общувайте активно с широк кръг от хора. Не се затваряйте в малки общества или в рамките на семейството и колегите. Избягвайте разговорите за проблеми, нещастия, инциденти.
  • Ако усещате, че не се справяте и състоянието ви прогресира, потърсете помощ. Това ще отвори възможност за предприемането на своевременни мерки.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *