Историческо развитие на учението за старостта и дълголетието

Дълголетието при човека е интересен, но все още недоста­тъчно проучен проблем от науката, непосредствено свързан със старостта

Определено в историческото развитие на човека от социални и биологични фактори, то поляризира тяхното взаимодействие и определя влиянието им както върху индивидуалната продължителност на живота на човека, така и върху измерителите на средната продължителност на живота за поколенията или нацията при определен историче­ски етап.

Забележителната продължителност на живота при отделни инди­види е подхранвала надеждата посредством науката да бъдат разкрити тайните на това явление.

Това именно е подтиквало неукротима страст към многостранни проучвания на средствата за дълготрайна младост и дълбока творческа старост.

Във всяка епоха столетниците са удивлявали човека с високото съвършен­ство в развитието на техния организъм.

И сега те са най-ярките представители на това развитие.

Съвременната наука за старостта (геронтологията) изучава старостта и механизмите на стареене при човека.

Тази цел тя ще успее да достигне, ако не изучи всестранно и преди всичко дълголетието при човека и не даде отговор на въпросите, защо отделни индивиди доживяват 100—110 и повече години, а по-голяма част от поколенията измират между осмото и деветото десетилетие?

Опитите да се изучава същността на процесите на стареенето при животни несъмнено разкрива големи надежди в това направление, но промените, които се откриват при тях, не могат механично да бъдат съпоставени с промените на стареене в човешкия организъм.

Защото дори, най-близкостоящите до човека представители на млекопитаещите животни имат три-четири пъти по-ниска продължителност на биологичната възраст от него.

Макар че като вид човекът стои най-високо в биологичната стълба и неговото възходящо развитие в еволюцията продължава, и сега продължителността на живота му е парадоксално ниска в сравнение с живота на някои растения, като секвоята (3500 години), растението дракона (6000 години), еквалиптите (10 000 години), а някои растения живеят дори и над 15 000 години (макроциамио).

А колко хора от едно поколение изобщо доживяват и горната биологична граница на живота при човека?

Статисти­ките са категорични, че болшинството от лицата, доживели  60-годишна възраст, измират между 80 и 90 години.

В този смисъл съпоставянето на данните за характера и динамиката на протичане на процесите на стареене между животните и човека трябва да се извършва твърде предпазливо.

Толкова повече, че научните представи за стареенето сега се изграждат върху наблюденията на животни,  които живеят твърде кратко — от 3 до 10 години.

Нарастващата   продължителност  на  живота   при   човека   преди всичко най-тясно зависи от социалните и икономическите фактори.

Съвременната наука за старостта се стреми по различни пътища да разкрие същността и механизмите на биологичните процеси при стареенето на човека.

Но без научното определяне на ролята и значението на социално-икономическите фактори тази цел не може да бъде достигната.

Тъкмо забележителното бързо нарастване на средната продължителност на живота през последното столетие доказа, че това се дължи най-вече на научно-техническата революция и развитието на науката през този период и по-специално на медицинската наука.

Стареенето е всеобщ биологичен закон за всички същества и илюстрира динамичнопроменящите се процеси през целия инди­видуален период.

Погледни и тези публикации по темата:

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Историческо развитие на учението за старостта и дълголетието

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *