Как да се грижим за ушите си

 

Почистването на ушите с клечки не е препоръчително

Най-честите заболявания, които атакуват ушите ни, са възпалителните. А най-разпространените сред тях са тези на външния слухов проход – каналчето, което обикновено почистваме с клечка. На второ място е възпалението на средното ухо (най-често срещано при децата). До него се стига вследствие на проблеми с носа и вирусните инфекции, които ни връхлетяха още от есента. Обикновено пътят за пренасяне на инфекцията от носа към ухото е по т. нар. Евстахиева тръба.
За да не стигнем до гореописаните диагнози, не бива да чистим ушите си с клечки. Освен стандартното възпаление на ухото, чрез въвеждането им и надраскването на кожата на канала от тях, можем да “посеем” и гъбички (внасяйки ги отвън, те започват да растат). Така на практика, вместо да си почистим ушите, сме ги инфектирали, заразили и причинили дълготраен проблем.
Разумният вариант е да ги почистваме периодично чрез поставяне на неутрални мазни капки, които втечняват ушната кал и тя сама “напуска” ухото. В краен случай можем да използваме кутрето си. С него не можем да навлезем прекалено дълбоко, но пък е достатъчно да отстраним натрупванията, които са стигнали до изхода на ушния канал.
Друг голям проблем при механичното почистване с клечки е нараняването на тъпанчето заради неправилна и непредпазлива манипулапия. Възможно е дори да се спука. При по-тежки случаи имаме разместване или разрушаване на слуховите костички, а те са основен фактор за пренасяне на звука от околната среда към вътрешното ухо и мозъка. Всъщност това е една от причините за рязко спадане на слуха. Да не говорим, че подобно спукване неминуемо влече след себе си тежко възпалително заболяване на средното, а понякога и на вътрешното ухо. В някои случаи тези състояния са и животозастрашаващи.
Ако поради различни причини имаме неколкократно спукване на тъпанчето, то това може да доведе и до трайно увреждане на слуха. Причините са няколко: оставяне на трайна перфорация на тъпанчето; дори когато то вече е зараснало, пък се наблюдава наличие на сраствания, които вече водят до по-трудното му движение. А по този начин слухът може да намалее. Тук е мястото да споменем, че за съжаление у нас често за проблем с ухото са виновни травматичните му увреди. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, но при нанасяне на удари с ръка в областта на ухото при битови скандали (а те не са единични случаи) се получава спукване на тъпанчето и трайни увреждания на чуваемостта. Въобще не се замисляме, че на практика това е средна телесна повреда.
Друга заплаха за ухото са вредните въздействия на околната среда. Става дума за много силните и резки звуци, които надхвърлят 80-120 децибела. Те могат да причинят както остро възникнала загуба на слуха вследствие на увреждане на слуховия нерв, така и трайно увреждане на нерва дори при по-ниски звукови натоварвания. Например при хора, които работят в шумна среда (в заводи, фабрики, дъскорезници и др.) в крайна сметка се отключват проблеми, ако не се използват предпазни средства.
По същия начин действа и наличието на вибрации, които обхващат целия организъм – например при трактористите, работещите с булдозери, с пневматични чукове и др. Трудещите се в лаборатории също са в риск, защото концентрацията на химически вещества първо уврежда най-фините сетивни органи, а такъв е слуховият. Да не говорим, че острите звукови въздействия като посещение на дискотека могат да доведат до директно и цялостно разрушаване на средно и вътрешно ухо с пълна слухова загуба, и то за цял живот.
Какво да правим при подобни вредни въздействия? Най-простото нещо е да не се излагаме на силни шумове, а в дискотеки да не стоим близо до колоните. Да се избягва близостта и до избухващите бомбички и пиратки, които ще залеят улиците ни на Коледа и Нова година. А хората, които се трудят в рискови условия, да ползват предпазни средства. Почти винаги застрашените работници са запознати с мерките на безопасност, но просто не ги следват. Така на практика те самите се явяват основната причина за собственото си заболяване.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *