Системен лупус (вълчанка) – причини, симптоми, лечение

Названието вълчанка или Lupus erythematosus в превод от латински означава „червен вълк”.

Заболяването е наречено така, защото характерният кожен обрив напомнял на лекарите ухапване от вълк.

В медицината лупусът е известен от 1828 г., когато е описан от френския дерматолог Бие. 45 години по-късно още един лекар дерматологът Капоши забелязал, че някои болни освен кожни признаци имат и симптоми за поражение на вътрешните органи.

лупус вълчанка

Обривът във вид на пеперуда е характерен признак за заболяването лупус

Какво представлява заболяването лупус

Системният лупус еритематозус, съкратено СЛЕ, наричан още лупус или вълчанка е вид нарушение на имунната система известно като автоимунно заболяване.

При автоимунните заболявания организмът създава антитела, които атакуват и унищожават здрави тъкани.

Тези антитела предизвикват възпаление и болка и увреждат различни части на тялото.

 

Като хронично автоимунно заболяване лупусът се проявява в няколко форми и може да предизвика възпаление на ставите, мускулите и други части на организма. Могат да бъдат поразени и кожата, бъбреците, сърцето, белите дробове, кръвоносните съдове и мозъкът.

лупус вълчанка

Симптоми на лупус

Те са много и различни , но най- общо могат да бъдат откроени:

  • прекомерната умора,
  • болезнени и подути стави,
  • необяснима треска,
  • обриви по кожата
  • проблеми с бъбреците.

 

Системният лупус еритематозус спада към групата на ревматичните заболявания, съпроводени с възпаление на съединителната тъкан и болки в ставите, мускулите и костите.

Днес лупусът се причислява към нелечимите болести.

Симптомите обаче могат да бъдат контролирани със съответното лечение и повечето хора с това заболяване могат да водят активен и пълноценен живот. При почти всички пациенти в хода на заболяването се наблюдава периодично влошаване на симптомите и ремисии, когато пациентът се чувства по-добре.

Обострянето на заболяването се характеризира с появата или с влошаването на възпалението на различни органи.

Ремисията е състояние, при което няма признаци или симптоми на СЛЕ. Макар и рядко, но има случаи на пълна ремисия.


ВИДОВЕ ЛУПУС

Системен лупус

  • може да атакува всяка част на тялото: стави, бъбреци, мозък, сърце и бели дробове
  • проявява се при хора на възраст 15-45 години, но може да порази както деца ,така и по- възрастни.

Точно тази разновидност на заболяването хората имат предвид, когато говорят за вълчанка или лупус. Думата „системен” в названието означава, че могат да бъдат поразени много системи в организма.

Дисковиден лупус

  • може да засегне кожата на лицето и главата – устните, ушите, шията, челото и окосмената част на главата
  • обривът е люспест, надигнат с форма на пеперуда, след разнасянето му кожата е пигментирана, а по окосмените части остават плешивини
  • обривът може да продължи както няколко дни , така и години, да изчезне и после пак да се появи

Малък процент от пациентите с дисковиден лупус развиват системен лупус.

Лекарствено индуциран лупус

  • може да се причини от реакция на организма на определени лекарства, но след спирането им лупусът изчезва.
  • някои от симптомите са като при системния лупус – артрит, обрив, треска, болки в гърдите , но като правило бъбреците не са засегнати

Лупус на новороденото

  • може да се прояви при новородени бебета, чиито майки са болни от системен лупус или имат нарушения в имунната система
  • при децата, засегнати от този вид лупус може да се появи обрив, да развият анемия, да получат аномалии в черния дроб, да се увреди сърцето им

Добрата новина – Днес лекарите могат да определят повечето случаи, в които има риск бебето да развие заболяването, а това позволява бързо да започне лечението на новороденото. Обикновено този вид лупус отшумява за 6 месеца, кожните обриви не се нуждаят от специална терапия и изчезват от само себе си. Заболяването се среща много рядко, а повечето деца, чиито майки са болни от системен лупус са напълно здрави.


Какви са причините за възникване на болестта вълчанка

лупус вълчанкаСистемният лупус е сложно заболяване, причините за което не са достатъчно изяснени.

Много е вероятно да става въпрос не за една причина, а по-скоро за комбинация от фактори, чието проучване продължава интензивно.

Наследствени рискови фактори, съчетани с фактори от околната следа, както и с хормонални, могат да предизвикат системен лупус. Самият факт, че заболяването се среща сред хора от едно семейство показва, че то има генетична основа.

Смята се, че слънчевата светлина, стресът, инфекциите като вирусите, например или медикаментите, могат да провокират прояви на заболяването.

В същото време системният лупус не е инфекциозно или заразно заболяване, не може да бъде причислено към онкологичните заболявания и СПИН.

И макар да е възможно един вирус да предизвика това заболяване у хора, податливи на този вирус, човек не може да „прихване” лупус от друг болен.


Как се поставя диагнозата лупус

лупус вълчанка

Лупусът засяга и вътрешните органи

Поставянето на диагнозата Системен лупус еритематозус не лесна задача. Може да отнеме месеци, дори години преди лекарят да събере на едно място симптомите и точно да диагностицира това сложно заболяване. Болният може да развие признаците както за продължителен , така и за кратък период от време.

Диагностиката на СЛЕ е строго индивидуална и не бива заради наличието на един или друг симптом да се установи, че това е заболяването. Няма единен тест, който може да определи дали човек е болен от лупус, но няколко лабораторни анализи могат да помогнат на лекаря да постави диагнозата.

Използват се изследвания за установяване на специфичните за болните от СЛЕ автоимунни антитела.

 

Лекарите от Американската асоциация на ревматолозите са утвърдили 11 признака, които насочват към заболяването СЛЕ

  1. Пеперудообразен обрив – по лицето в областта на скулите, на гърдите в зоната на деколтето, върху обратната страна на китката.
  2. Дисковиден обрив – люспест ,надигнат , подобен на монета обрив по лицето, окосмената част на главата , на гръдния кош.
  3. Фоточувствителност- прекомерна кожна реакция след излагане на слънце дори за кратко (не повече от 30 мин.)
  4. Язви в устната кухина – по лигавицата на устата и носа.
  5. Артрити –болки, подуване, скованост на ставите.
  6. Плеврит (възпаление на обвивката на белия дроб) или перикардит (възпаление на обвивката на сърцето) -предизвиква болки при смяна на положението на тялото и често се съпровожда със затруднено дишане.
  7. Засягане на бъбреците.
  8. Неврологични увреждания –психози и спазми, които не са свързани с приема на лекарства.
  9. Хематологични проблеми – намаляване на кръвните клетки.
  10. Имунни нарушения – увеличават риска за появата на вторични инфекции.
  11. Антинуклеарни антитела (ANA)- автоантитела насочени срещу клетъчните ядра.

Тези диагностични критерии са разработени за да може лекарят да различи системният лупус от другите заболявания на съединителната тъкан. Формално за да се постави диагнозата у болния трябва да са на лице поне 4 от тези 11 признака. В същото време наличието само на един такъв признак не изключва болестта.

Лупус: допълнителни симптоми

синдром на рейно лупус

Синдром на Рейно – чест спътник на заболяването лупус

Освен признаците, включени в тези диагностични критерии, загубата на тегло , интензивният косопад, в това число частично или пълно оплешивяване, немотивираната треска също подсказват за наличие на заболяването.

Понякога първият признак може да бъде необичайната промяна (посиняване или побеляване) на кожата на пръстите или на част от пръст, на носа, на ушите при студ или емоционално напрежение.

Подобна промяна в цвета на кожата се нарича Синдром на Рейно.

Към другите общи симптоми на заболяването могат да се причислят мускулната слабост, постоянната температура в рамките над 36.6 , но под 37.6 градуса, понижаването или загубата на апетит, дискомфорт в корема, съпроводен с гадене, повръщане и понякога диария.

Около 15 % от болните от СЛЕ имат също така Синдром на Сьогрен или т.нар. „сух синдром”.

Това е хронично състояние съпроводено от сухота в очите и устата. При жените може да се забележи сухота на влагалището.

Понякога болните от СЛЕ изпадат в депресия или невъзможност да се концентрират.


Лупус: изследвания

Някои изследвания се използват по-рядко, но могат да бъдат полезни, ако симптомите на болния са неясни.

синдром на сьогрен лупус

Синдромът на Сьогрен е характерен със сухота на лигавиците

Лекарят може да назначи биопсия на кожата или бъбреците, ако те са засегнати.

Обикновено при поставянето на диагнозата се назначава изследване за сифилис – тест на Васерман, тъй като някои лупусни антитела в кръвта могат да покажат лъжлив положителен резултат, което не означава, че пациентът е болен от сифилис.

Освен това всички тези изследвания само ще помогнат на лекаря да открие ключа и да получи информация за да постави правилната диагноза.

Лекарят трябва да си състави пълна картина: история на заболяването, клинични симптоми и данни от изследванията за да определи с точност дали пациентът има лупус.

От момента на диагностицирането, в хода на заболяването се прилагат и други лабораторно анализи.

Пълната кръвна картина, изследването на урината, биохимичният анализ на кръвта и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) могат да дадат ценна информация.

СУЕ например е показател за наличието на възпаление в организма, който определя колко бързо червените кръвни телца падат на дъното на тръбичката с несъсирваща се кръв. Сама по себе си повишената СУЕ не е важен показател за установяването на лупус, а в комплекс с други показатели предупреждава за възможни усложнения на заболяването. На първо място става въпрос за вторична инфекция, която не само усложнява състоянието на болния, но и създава проблеми при терапията.

Друго лабораторно изследване измерва нивото на комплемента – събирателен термин за група кръвни протеини, които разрушават бактериите. При болните от СЛЕ нивото на комплемента често е ниско, особено при обостряне на заболяването.

Лечение на лупус

Лечението е строго индивидуално и може да се променя в хода на заболяването.

Разработването на плана на лечение има няколко цели: да се предотврати обостряне, ако то се появи да се лекува, а усложненията да се сведат до минимум.

При лечението се използват няколко вида лекарства. Лекарят избира лечението според симптомите при всеки пациент.

Ако се наблюдават болки и подуване на ставите, повишена температура, се прилагат лекарства за намаляване на възпалението – нестероидни противовъзпалителни препарати. Те могат да се приемат самостоятелно или в комбинация с други лекарства за да се контролират болката, отоците и повишената температура.

Важно е при употребата на тези лекарства да се спазват указанията на лекаря, защото често дозата при болните от лупус може да се различава от препоръчаната на опаковката.

Общите странични ефекти от нестероидните противовъзпалителни лекарства могат да включат стомашно разстройство, киселини, диария и задържане на течности в организма. Макар и рядко при някои пациенти може се развият изменение в бъбречната и чернодробната функция, затова е важно да се поддържа непрекъснат контакт с лекуващия лекар.

Споделете и вашия опит с болестта лупус!

Enjoyed this post? Share it!

 

2 коментара по “Системен лупус (вълчанка) – причини, симптоми, лечение

  1. bolen sym ot lupus eritematozus ot 2013 i oshe nemoga da doida na sebesi nemoga da rabotq nemoga nishto da pravq ako nqkoi moje da mi pomogne da se otarva ot tazi gadna bolest shte sym mu mn blagodarqn

    • Тази болест е нелечима, но с подходящо лечение може да се поддържате в добра форма. Пожелаваме ви успех!

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *