Червеният кантарион и многобройните му приложения

Забравете фармацевтиката и открийте природните лекове

Червеният кантарион е тревисто едногодишно или двегодишно растение с изправено, раз-клонено в горната си част стъбло. Стъблените листа са срещуположни, елипсовидни,

Червеният кантарион има многобройни приложения

целокрайни, а приосновните образуват розетка от обратно яйцевидни, стеснени към основата си листа. Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5.
Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.
Разпространение. Расте по сухи и тревисти места, ливади и горски поляни в
цялата страна.
За лечебна цел се използуват цъфтящите стръкове, отрязани на около 15—20 см от върха.
Химичен състав. Растението съдържа горчивите вещества генциопикрозид -секоиридоиден
гликозид, еритроцентаурин и до 1 % алкалоиди, главният от които е генцианин, производно
на пиридина. Доказано е наличието на флавоноидни вещества и аскорбинова киселина.
Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и
стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Преписва
й се и газогонно действие. В миналото е използувана за лечение на маларията,
тъй като може да понижи температурата при трескави състояния.
Експериментално е доказано, че съдържащият се в растението генциопикрозид
има противоглистно действие.
Приложение. Прилага се при безапетитие, възпаление на стомаxa с намалено
отделяне на стомашен сок, запек с газове, болезнени диспепсии, възпаление на
черния дроб, анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет. Външно
се прилага при бавно заздравяващи рани. В научната медицина се използува
спиртен извлек от надземната част на растението (тинктура) в различни
комбинации с други горчиви съставки.
Начин на употреба. От надземната част на растението се приготвя запарка (1
чаена лъжичка от билката на 200 см3 гореща вода), която се изпива на три пъти,
1/2 час преди ядене. Може да се направи и извлек с вино, като 60 г билка се
накисвав 1 л вино за 8 дни, след което се прецежда и се държи на хладно. Пие
се по една винена чаша преди ядене — при анемия и след тежко боледуване.
Запарката се прилага и външно за компреси при бавно заздравяващи
рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин.

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *