Как се лекува киста на яйчника с билки? Как да се справим с поликистоза?

В какво се състои лечението на често срещаната при жените киста на яйчника, причини, видове, приложение на естествени средства от народната медицина

Съдържание на статията: Видове кисти на яйчниците. Симптоми. Спукана киста на яйчника. Причини.  Рискови фактори. Киста на яйчника и бременност. Киста на яйчника лечение с билки и народна медицина. Лечение и операция при киста на яйчника. Поликистоза.

Видове кисти на яйчниците.

Какво представлява яйчникът и кистата на яйчниците:

Яйчник:

Яйчникът е част от женските вътрешни полови органи, който извършва репродуктивна функция. Яйчниците са два на брой (те са чифтни органи) и са разположени в областта на таза по един от лявата и един от дясната страна на матката. Те имат форма и размери като на бадем.

Репродуктивната функция на яйчниците се изразява в произвеждането на женски яйцеклетки и женски полови хормони.

Киста на яйчника и здрав яйчник

Киста на яйчника и здрав яйчник

Женските полови хормони предизвикват развитието на женските полови белези като образуването на гърди, женско окосмяване и подобни.

Те участват и в регулацията на менструацията и бременността.

Репродукцията, която се контролира от яйчниците чрез отделяне на женски хормони и се изразява със сложни процеси в женския организъм на съзряване, нарастване и отделяне на вече узрялата женска яйцеклетка.

По време на половата зрялост на жената в яйчниците има образувани малки кистички наречени фоликули и те са около 400 хиляди на брой. През времето на полова зрялост около 400 от тях увеличават своя размер и отделят зряла яйцеклетка.

Тоест при нормална функция на яйчниците те образуват малки кисти (фоликули) чрез които произвеждат зрели яйцеклетки.

Фигурин билкови таблетки за отслабване при менопауза

Какво представлява кистата:

Кистата представлява доброкачествено туморно образувание, което представлява куха капсула изпълнена със съдържание. Тя се образува на принципа на раздуването, за разлика от туморите, които се образуват на принципа на делението.

Видът на съдържанието на кистата, както и нейният размер се определят от причините, поради които тя се образува.

Киста на яйчника:

Както може би ви е известно, то е сред най-често случващите се заболявания при жените в репродуктивна възраст. Кисти на яйчниците могат да се появят при момичета през пубертета, в детеродна възраст при жени в зряла възраст и при такива в менопауза.

Те представляват доброкачествени тумори и съдържат газообразни, полутвърди и течни вещества с тенденция за повишаване на съдържанието им. В резултат на болестни процеси яйчниковите фоликули могат да прерастнат в кисти.

Разликата между яйчникова фоликула и киста е основно в размерите и техният период на съществуване.

Кисти са образувания, които имат размер повече от 30 мм. в диаметър и които не изчезват повече от 3 и дори до 5 месеца.

Разликата между двете нежелани образувания киста и тумор на яйчниците е патологично образувание в яйчника, което не е капсула и не е изпълнено с течност. При тумор в яйчника тъканта обикновено е плътна, но е възможно да бъде и с комбинирана структура.

Когато патологичното образувание е капсула изпълнена с течност, тогава се нарича киста, а когато образуванието е плътно, тогава се нарича тумор.

Яйчниковата киста е вид туморно образувание.

В началната фаза на тяхното развитие може да няма никаква симптоматика, но с нарастването на кистозното образувание могат да се появят проблеми като нередовна менструация, при уриниране и също болки в областта на корема.

30% от жените с киста на яйчника имат менструален цикъл, който е нормален и 50% от болните имат различни разстройства на менструационния цикъл и 6% от болните от киста на яйчника са жени в менопауза.

При липса на правилно лечение на киста на яйчника, могат да настъпят усложнения в заболяването като спукване на кистата и опасност от перитонит в корема.

Видове кисти:

Те биват много и разнообразни видове, които се определят в зависимост от различните причини за тяхното възникване и от разнообразния им ход на протичане.

Доброкачествени и злокачествени кисти на яйчниците:

Видовете яйчници се разделят основно на доброкачествени и злокачствени.

За определянето на това дали са злокачествени или дорбокачествени кистите, гинекологът се ориентира по различни показатели по време на уртразвукав преглед.

Такива показатели са: дали има наличие на прегради в кистата, освен това дебелина на стената на кистата, наличието на кистозни прораствания, наличие на течност в коремната област и други.

При съмнения за злокачественост на обсъжданата киста на яйчника редно е да се направят туморни маркери.

Отчитането им обаче става единствено от специалист, който взема предвид и резултатите от ултразвуковото изследване, защото туморните маркери, понякога могат да дадат фалшив положителен резултат, поради наличие на други заболявания.

Туморните маркери са подходящи предимно за вече оперирани пациенти (при които злокачественото заболяване е доказано предварително чрез хистологичен тест). В този случай чрез туморни маркери може да се прецени дали заболяването е излекувано или отново започва да се развива.

Киста на жълтото тяло:

След като овулацията е настъпила, яйцеклетката се е отделила и е разкъсала фоликула, в яйчника се образува едно така наречено жълто тяло, в което се образува хормонът прогестерон, който е необходим по време на бременност. Но, когато не се случи бременност при нормално състояние на половите органи, жълтото тяло се разтваря.

Ако обаче има нарушения, тогава жълтото тяло не може да се разтвори и започва да се пълни с кръв и течност и така се образува киста.

Обикновено кистата на жълтото тяло няма нужда от някакво лечение и до два месеца би трябвало сама да се разтвори и да изчезне, но в някои по-упорити случаи, гинекологът може да изпише противозачатъчни редства, които допринасят за по-бързата резорбция (разтваряне) на жълтото тяло.

Въпреки това в много редки случаи жълтото тяло расте в диаметър до цели 7 см. и може да се спука или усуче по време на някой полов акт, след усилена физическа дейност и тренировки или при извършването на някакво рязко движение като рязко завъртане, навеждане или подскоци.

Тогава се появяват симптоми както при усукване или спукване при други видове кисти на яйчниците, а именно: силна болка в коремната област, повишена температура, гадене, повръщане и подобни.

Функционална киста:

Те са свързани с нормалния процес на овулация и се появяват по време на месечния цикъл на жената. Функционалните кисти биват следните видове:

– Овариални (яйчникови) кисти: те са сред най-често срещаните. Обикновено не са с големи размери и стигат до 6-7 см.

Характерното за тези образувания е, че сами изчезват така, както преди това са се появили.

– Фоликулярни кисти: Те се появяват по време на обратното развитие на фоликула след неговото уголемяване, когато той не може да се прибере и се получава свръхразтягане и така се образуват кисти с различна големина, повечето и най-често около 4 см.

При всеки месечен цикъл загиват голям брой фоликули, чиято епител след загиването на овоцита (етап на незряла яйцеклетка от периода на съзряване) започва да дегенерира след това и под действието на течността вътре в него той може да се разшири, да се разтегне.

– Лутеинови кисти: Те се образуват от хематом, който се намира на мястото на описаното по-горе жълто тяло. Хеморагия (кръвоизлив) винаги има в празнината на това тяло, но когато е в по-голямо количество, тя не може да бъде резорбирана от организма и се образува хематом. Този вид кисти обикновено са с размери между 4 и 6 см.

Органична киста:

Образуването на рганичните кисти нямат връзка с процесите по време на месечния цикъл на жената.

Най-често срещаните кисти от този вид са:

Дермоидна киста:

Те се образуват от зародишни тъкани с ектодермален произход.

Имат по-плътна капсула. Съдържимото вътре в тях е обикновено кашеста материя примесена с косми и много рядко с други подобни на ектодермата – зъби, нокти, мастни жлези и така нататък.

Параовариална киста:

Нарича се така, защото е разположена извън тъканта на яйчника и в съседство на нея. Техният произход е от серозна тъкан (тази, която изгражда стени и телесни кухини), която покрива маточните тръби. Големината им е различна.

Ендометриална киста:

При този вид кисти на яйчника ендометриумът (лигавица, която покрива маточната кухина отвътре) се разполага извън мястото, на което типично се намира и ако такава лигавица се разположи в яйчника, тогава се формират ендометриозни кисти.

Когато дойде менструалният цикъл, при който ендометриумната лигавица се изхвърля от матката, ако в яйчника има ендометриозни огнища, те не могат да се отделят и се натрупват вътре в него като кистозни образувания съдържащи червено-кафява течност.

При този вид кисти има опасност те да се спукат спонтанно и да доведат до разпръсването на ендометриални жлези на много места по перитонеума на корема и да доведат до срастване и много силни болки.

Поликистоза:

Най-общо обяснено, това заболяване представлява нарушено зреене на фоликулите на яйчниците, при което не се отделя яйцеклетка. А яйчниците са уголемени, уплътнети и с малки кистички голям брой.

Интересни факти за заболяването киста на яйчниците:

– С киста на яйчниците е диагностицирана всяка втора жена узряла полово.

– Още при новородените момичета се образуват малки кистички (фоликули), които могат да достигнат до 400 000 единици в двата яйчника. По време на половата зрялост на жената тези фоликули съзряват и нарастват, но само около 400 от тях достигат до завършена зрялост и отделят по една яйцеклетка.

– В яйчниците формациите от яйчников произход могат ограничено да се движат в областта на малкия таз.

– Името на болестта киста на яйчниците идва от гръцкия език и преведено буквално на български език означава чанта или флакон.

Симптоми.

При повечето жени откриването на коментираната киста на яйчника се случва случайно по време на рутинен преглед обикновено или диагноза във връзка с други оплаквания или заболявания. Това е така, защото кистите на яйчниците в повечето случаи нямат изразена симптоматика.

Само в случай на доста големи размери или продължително съществуване на кистите и при поликистозни яйчници могат да се появят симптомите:

– Никакви: През по-голямата част, протичането на заболяването е безсимптомно и болните могат да нямат никакви оплаквания. Това е причината кистите на яйчниците да бъдат откривани обикновено случайно, по време на профилактични прегледи или при такива по повод на други заболявания или оплаквания.

– Болка: Тя може да се появи и да е доста тъпа в областта на корема, особено по време на един от многото полови актове или тренировки. Най-често болката се усеща от страната, от която се намира кистата.

Но това много често не се описва като болка от страдащия, а по-скоро като чувство на тежест и напрежение в областта на таза.

Ако има някакво усложнение като усукване или спукване на кистата, тогава болката става много силна, към този симптом се включват още повишена температура, гадене и дори повръщане.

– Болка, когато се уринира: болка и често уриниране, чувство на напрежение – тези симптоми могат да се появят, ако кистата е притиснала пикочния мехур.

– Запек: Нарастващата киста на яйчника би могла да притисне също и червата в корема в долната му част и така да предизвика запушването им и появата на запек или фалшив позив за изхождане по голяма нужда.

– Разширени вени по долните крайници: Това обикновено може да се получи, ако яйчниковата киста започне да притиска венозните съдови възелчета и така да доведе до развитието на разширени вени на краката.

– Менструални нарушения: Това може да се изрази в липса на менструален цикъл (аменорея), болезнена менструация или тежка такава, кръвотечения от матката или нарушения в цикъла (закъснения и нередовен цикъл).

– Окосмяване по лицето (хирзутизъм): При хирзутизмът в резултат на засиленият синтез на мъжки хормони жената има косми по тялото, които са от мъжки тип, също груб глас и уголемяване на клитора.

– Асиметрия и уголемяване на корема: Това става при много големи кистозни образувания и се характеризира с увеличаване на обиколката на корема.

– Подвижността на яйчниците е причината за вероятността да се развие така нареченото торзио (завъртане, усукване) около мястото, през което кръвоносните съдове на яйчника навлизат.

При това състояние се прекъсва тяхното кръвоснабдяване.

Симптомите за него са внезапна и остра болка, повръщане и гадене.

– При руптура (скъсване, спукване) на кистата се засягат по-големите кръвоносни съдове и тогава настъпва кръвотечение в коремната кухина. Симптомите са същите както при торзио.

Кисти на яйчниците – симптоми, които не трябва да се пренебрегват

Спукана киста на яйчника.

Причината за спукването или усукване на яйчника са прекомерна физическа активност  като завъртания, наклони, резки движения, скокове, вдигане на тежести, груб или прекалено чест полов акт и други подобни.

Симптоми при спукване на яйчнците:

– Кръвотечение

– Силна коремна болка, която отива и към крака. Тази болка повече се усеща от страната, от която се намира кистата. Тоест ако кистата се намира от дясно, болката е по-силна от дясната страна. Ако кистата се намира от ляво, болката се усеща по-силно от лявата страна.

– При спукване на сиктата на яйчника един от симптомите е понижаване на кръвното налягане, поради това, че има кървене някъде из коремната кухина.

– Други признаци са виене на свят, избиване на студена пот и други.

– Дразнене на перитонеума.

– Увеличаване на обема на стомаха и постоянно чувство за издуване.

– Повишена телесна температура.

– Силни болки пор време на полов акт.

– Силна болка по време на физически натоварвания.

– Сърчебиене.

– Често уриниране.

– Постоянно напрежение на коремните мускули.

Симптоми на усукване на киста на яйчниците:

– При усукване на кистата на яйчниците клиничната картина зависи от нейната степен на усукване (тя може да бъде на 90, 180 и 360 градуса).

– При усукване на 360 градуса (завъртане), болката е най-силна в крака и пациентката заема принудително положение с тяло свито към корема и свити крака.

В този случай синдромът на интоксикация се развива бързо и се появяват температура, диспепсия (гадене и повръщане).

Ако на заболяването просто не се обърне внимание и не се лекува, тогава се развива перитонит.

– Прегъването на кистата на яйчника, това води обикновено до нарушаване на притока на кръв, при което се появяват гадене, болки в областта на корема и на единия крак, особено от страната, на която се намират кистозните образувания.

– Симптомите на усукване на яйчниците могат да не се предизвикат остро и внезапно. Те могат да се развият постепенно и жената изобщо да не може да разбере причината за своето неразположение.

Затова е много важно редовно да се ходи на профилактични гинекологични прегледи или по повод ня дори и леки неразположения, подобни на описаните тук.

Причини.

Причините за образуването на кистите на яйчниците все още засега не са известни напълно.

Експертите са определили само основните закономерности, които са най-често срещаните при образуването на кистите.

Тези причини биха могли да са различни и многобройни като например хормонални или възпалителни заболявания.

Общи причини за образуването на кисти на яйчниците:

– Чести аборти: 35% от образуването на кисти става след извършването на аборт. Освен тях може да се развият също така възпаление и хормонална недостатъчност.

– Хронична възпалителна болест на таза: това са инфекции получени по полов път, аднексит (оофорит), ендометриоза и други подобни.

– Хормонален дисбаланс.

– Получаване на дисфункция на яйчниците.

– Ранна менструация: Преди 11 години.

– Липса на овулация и фоликул.

– Нарушения в съзряването на клетката.

– Заболявания на щитовидната жлеза и на нарушения други ендокринни жлези: По-често, когато има по-ниска функция на щитовидната жлеза.

– Затлъстяване.

– Диабет: Диабетът води до нарушаване на производството на хормони в организма.

– Рецидив от вече излекувани кисти на яйчниците: много често след излекуване на яйчниковата киста, тя рецидивира и се появява отново.

Така, че е необходимо, ако вече сте боледували от киста на яйчника много често да ходите на преглед при гинеколог.

Причини за образуване, според всеки тип киста на яйчниците:

– Фоликулните кисти и кистите на жълтото тяло възникват в резултат на хормонален дисбаланс.

– Дермоидните кисти на яйчниците представляват вид вродена киста, която при момичетата съществува още при тяхното раждане.

– Цистаденом: Това е вид доброкачествен тумор, който може да достигне до много големи размери.

– Карцином на яйчниците: Рак на яйчниците. Причините за него са много и разнообразни, както при другите видове рак.

Рискови фактори.

– Възрастта както е установено – до 50 години.

– Пушене.

– Аборт (при 45% от аборти).

– Нераждали жени до 35 години.

– Цезарово сечение.

– Холецистектомия.

– Апендектомия.

– В 10% от случаите основните рискови фактори са нарушенията в менструалния цикъл придружен с маточно кръвотечение, което е по-продължително, болезнени периоди и дисменорея.

Рискови фактори според различни причини за образуване на киста на яйчниците в проценти:

– Вътрематочна контрацепция (спирала) – 8%.

– От хормонални контрацептиви се получават 16% рисков фактор.

– Соматичните заболявания също допринасят за 16% риск.

– Затлъстяването добавя 15%.

– Заболявания на важните – сърдечносъдова система и щитовидна жлеза – 12%.

– Заболявания на отделителната система – 21%.

– Заболявания на храносмилателната система – 21%.

– Доброкачествени цервикални заболявания – 50,9%.

– Хронично възпаление на матката – 49,1%.

От които:

– Маточни фиброиди – 30%.

– Дисхормонални промени в млечните жлези – 18%.

– Ендометриална хиперплазия – 6%.

– Първично безплодие – 19%.

Киста на яйчника и бременност.

За всяка една жена, преживяването на бременността е много важно събитие. Ето защо, когато тя е планирана е желателно жената да премине през обстоен гинекологичен преглед.

Киста на яйчника и бременност

Киста на яйчника и бременност

Понякога след преминаването на всички тестове и прегледи се поставя диагноза – киста на яйчника.

Дори ако туморът на яйчника е доброкачествен той е опасен за бременната жена.

Кистите на яйчника и бременността са несъвместими.

Ако туморът достигне големи размери, може да предизвика усукване или спукване на кистата.

Всичко това води до силна болка и може да предизвика преждевеменно раждане.

Ако кистата достигне 8 или повече сантиметра в диаметър, проблемът може да бъде разрешен само оперативно.

Наблюдението на яйчниковите кисти през бременността е абсолютно задължително.

Киста на яйчника при бременна жена може да бъде отстранена във второто тримесечие на бременността (тоест между четиринадесетата и шестнадесетата седмица).

Обикновено начинът, чрез който се премахват яйчникови кисти при бременните жени е лапароскопски.

Но, той е ефективен само ако размерът на туморите не е голям.

В протирвен случай се използва лапаротомия, при която обаче се прави голям разрез.

За най-опасна при бременните жени се счита ендометриозната киста.

Едометриозната киста се образува, когато маточната тъкан расте извън нея и много често в яйчника.

И ако изведнъж тази киста се спука, ще се получи кръвоизлив в коремната кухина.

За образуването на този вид кисти основна роля играе дисбаланса в женските хормони.

При бременност например се увеличава хормонът естроген, което създава предпоставки за образуването на ендометриозни кисти на яйчниците.

Функционалната киста:

Ето защо, гинеколозите много внимателно преглеждат жени, окито планират бременност или текива, които са вече в ранна бременност, проверявайки за наличието на кисти на яйчниците.

Препоръчително е кистата на яйчника (при открита такава) да бъде излекувана преди зачеването.

Киста на яйчника лечение с билки и народна медицина.

Чрез народни средства могат да се лекуват основно функционални кисти – споменатото по-горе жълто тяло и фоликуларни (тези, които са податливи на медицинско лечение).

Ако след 2-3 месеца медицинско лечение кистите не изчезнат, тогава те трябва да бъдат отстранени по хирургичен път.

Народна медицина при киста на яйчника

Народна медицина при киста на яйчника

Лечението с медикаменти може да бъде допълнено със средства от народната медицина.

Лечение на киста на яйчниците с полезната тинктура от стафиди:

300 гр. стафиди без семките се заливат само с 500 мл. вода. Оставят се на затъмнено и топло място за период от 15 дни. Прецежда се.

Количеството е достатъчно за 10 дни.

Приема се по лъжица три пъти за целия ден преди хранене.

Лечението продължава 30 дни, през това време е възможно кистата на яйчика напълно да изчезне.

Лечение на киста на яйчниците с репей:

В народната медицина едно от най-ефективните лечения е това със сок от репей.

За да си го приготвите е необходимо да си набавите млади листа от лековитата билка репей и да изстискате техния сок.

Течността се съхранява в храдилник.

Трябва да се взема редовно, без да се препуска нито един ден, по този начин: 1-2 лъжички по 3 пъти за целия ден преди редовното хранене. Терапията с репей е достатъчно да се прилага само за 1 месец.

Когато направите сок от репей, неговата годност е 3 дни (съхраняван в хладилник), след което е необходимо да приготвите нов сок.

Обикновено половин чаша сок от млади листа на репей е достатъчна за 3 дни.

1 месец след започване на лечението със сок от репей е необходимо да направите ново изследване на яйчника с ултразвук.

В повечето случаи от сокът от репей се повлияват всички видове кисти на яйчниците.

Ако все още не са изчезнали, тогава трябва да направите почивка от 2 седмици и отново да повторите едномесечния курс на лечение със сок от млади листа на репей.

Лечението със сок от репей може да бъде заместено с каша от репей.

Тя се приготвя също от сурова билка по следния начин: Събират се млади листа от лековития репей и се правят на каша чрез месомелачка.

Годността и на кашата от репей също е 3 дни, съхранявана в хладилник.

Приема се само по лъжица, 3 пъти преди всяко хранене.

Терапията с каша от репей също се препоръчва само за един месец. Ако е належащо, след изследване с ултразвук този курс се повтаря, като и тук се прави пауза 2 седмици преди повторното му прилагане.

Терапия на киста на яйчника с цвят от акация:

4 супени лъжици цветове от акация се смесват с 500 мл. водка. Оставят се на тъмно за период от 1 седмица и се прецеждат.

Употребява се по супена лъжица само 3 пъти за деня. Продължителност на приложението е 1 месец.

Този народен лек дава най-добри резултати, ако се комбинира с лечението със сока от млади и пресни листа на репей.

Лечение с игли от смърч или бор на киста на яйчника:

3 лъжици борови или смърчови иглички се слагат в 1 литър вряща вода. Оставят се една нощ в термос. Пият се около един месец.

Лечение с тинктура от божур на киста на яйчника:

Тинктура от божур (от аптеките можете да я закупите) се пие само 3 пъти дневно по лъжичка. След като тинктурата свърши се прави за 10 дни почивка и може лечението отново да се повтори.

Лечение с орехи на киста на яйчника:

Използват се преградите в ореховите черупки. Те помагат при лечение на хормонален дисбаланс, при лечение на кисти причинени от хормонални смущения (функционални кисти).

Необходими са 4 лъжици прегради на ореховата черупка, които се слагат в 3 чаши вряла вода като още се варят за 20 минути. Употребява се 2-3 пъти дневно по 1/2 чаша.

Използва се от народната медицина за превенция и лечение на коментираните кисти на яйчниците и следната тинктура: 14 орехови черупки се слагат в половин-литров буркан и се заливат до горе със спирт или водка. Оставят се да престоят 10 дни на тъмно. Остава след това да се прецеди течността и се ползва сутрин преди ядене по една глътка.

Лечение с мед и калина на киста на яйчника:

В равни пропорции се смесват плодов сок от калина и мед. Взема се по 1 лъжичка 3 пъти през деня преди редовното хранене.

При повечето от случаите кистите изчезват след лечение със сок от калина и мед.

Лечение с бял оман на киста на яйчника:

В 3-литров буркан с преварена вода сложете половин чаша прясно смлени корени от лековития бял оман, 1 лъжица мая и 1 лъжица мед.

Оставете получената смес за 2 дни да престои и тогава прецедете. От нея можете да вземате по половин чаша, дневно 3-4 пъти след ядене.

Продължителността на тази билкова терапия е – 1 до 3 месеца, според резултатите, които се отчитат при ежемесечен преглед на яйчниците с ултразвук.

Лечение с жълтурче (змийско мляко) на киста на яйчника:

200 мл сок от жълтурче се добавя към 200 мл. мед и 50 мл. тинктура от прополис на спиртна основа. Запазва се в хладилник.

Употребява се на гладно по една лъжичка половин час преди редовното ви хранене.

Прилага се за един месец, като се прави още толкова почивка и се преминава към втори курс на лечение при киста на яйчника.

Продължава се така, докато кистата не бъде излекувана.

Лечение с тампони от лук на киста на яйчника:

Взема се сърцевината на лука с големина само 1-2 см. Сутринта се слага да престои в мед. През нощта се взема пропитата с мед сърцевина на лука и се увива в марля като тампон.

Така приготвеният тампон се поставя във влагалището.

Процедурата се прилага 10 нощи.

Много често такова лечение премахва кистата завинаги.

Лечение с тинктура от гъби на киста на яйчника:

Тинктурата от гъби има много добър ефект при лечение на такива кисти при жените.

За тази цел се прави тинктура от прясна млада гъба – бисерна гъба (Amanitа) с характерните за нея бели петна отгоре по капачката.

Бисерна гъба - Бисерка или Перла - Amanita rubescens

Бисерна гъба – Бисерка или Перла – Amanita rubescens

Събират се млади бисерни гъби с бели петна, които се почистват и се поставят рехаво в еднолитров буркан.

После се изсипва вътре и водка, така че да покрие напълно гъбите.

Престоява на тъмно около 2-3 седмици.

Получава се кафяво-червена течност с остра миризма.

Прецежда се фино през тензух.

Приема се от тинктурата вътрешно 3 пъти дневно по схема: Ден първи се пие по 1 капка три пъти дневно, ден втори се продължава с по 2 капки вместо една и така се продължава, докато се стигне до 10-15 капки, също по 3 пъти дневно. Тоест започва се от една капка 3 пъти за деня и постепенно се увеличава всеки ден с по 1 капка докато станат 10-15 капки дневно по 3 пъти и след това се понижава вземането с по 1 капка за прием.

Когато се изпълни приемането на тези количества се прави почивка от 2 седмици и курсът на лечение се повтаря отново, ако кистата не се е смалила или изчезнала. Прави се докато кистата изчезне.

Лечение с билката златен мустак на киста на яйчника:

Смелете 25-35 листенца от билката. Залейте кашата с 500 мл водка и оставете да престои 14 дни на тъмно място, след което прецедете добре с тензух.

Приема се всяка сутрин 30 мин. преди ядене по следната схема:

10 капки се разтварят в 30 мл. вода и се изпива половин час преди хранене. Вечер 40 мин. преди ядене повторете същия прием с тази дозировка.

Започва се с добавянето първоначално (ден първи) на 10 капки към водата и така полученият воден разтвор се изпива половин час преди хранене.

Продължава се, като дозата всеки ден се увеличава с по 1 капка.

Пие се 25 дни или докато се достигне до приемането на 35 капки.

След това се започва обратната процедура, тоест намаляване на капките с по 1 дневно, докато се достигне до приемането на първоначалната доза, тоест до 10 капки.

Необходимо е да се направят 5 курса на лечение, като след 1-ви и 2-ри курс се прави една седмица почивка. След 3-ти курс нататък се прави по 10 дни почивка.

Киста на яйчника – ето как да си помогнете си с народна медицина и билки.

Киста на яйчника – ето как да си помогнете си с народна медицина и билки.

Лечение с пача трева на киста на яйчника:

2 суп. лъжици се слагат в половин литър завряла вода. Оставят се да се запарят за 2 часа и се прецеждат. Употребата на запарката е само по половин чаша 3 пъти през деня половин час преди редовното ви хранене.

Лечение с компреси от пелин на киста на яйчника:

Заливат се накълцани корени на пелин с малко количество завряла вода като се оставят настрани да се накиснат за 3 минути.

После се слагат в тензух и когато са с температура, при която няма опасност да се изгорите се налагат върху корема в тази област, където се намират яйчниците и се държат за 2 часа.

Тази процедура се прилага само за 1 месец.

Лечение на киста на яйчника с мехлем – чудо:

В емайлирана купа се слагат: водна чаша рафинирано растително масло и пчелен восък с големината на кибритена кутия. Избраният съд се загрява на слаб огън, за да може пчелният восък да се разтопи.

Взема се половината от жълтъка на предварително сварено яйце и се намачква с вилица, след което се добавя постепенно към топлите съставки в купата с олиото и разтопения восък (жълтъкът се прибавя, когато олиото започне да кипи и да цвърчи). Купата продължава да бъде на котлона. При прибавянето още на първите трохи от жълтъка започват да се образува пяна. Наблюдава се да не кипне прекалено много и съдържанието да „избяга” от купата. Когато сложите всичкото количество от жълтъка мехлемът е готов.

Изчакайте малко да изстине и прецедете през марля.

Поставете в подходяща кутийка и съхранявайте в хладилник.

Приложение: Вечер затопляйте необходимото количество от мехлема, напоете с него памучен тампон и го поставете във влагалището.

Правете това всяка вечер. След 1–вата до 4-тата седмица кистата се стопява и изчезва.

Лечение с тинктура от кедрови ядки на киста на яйчника:

1 лъжица смлени с люспата кедрови ядки се слагат в 500 мл. водка и настояват 2 седмици на тъмно. Приема се само по лъжица половин час преди всяко от вашите хранения.

Можете да разтворите количеството от тинктурата във вода 50 мл в чаша.

Лечението с тинктурата от кедрови ядки продължава между 3-6 месеца до изчезването на кистата.

Червена детелина.

Билката е полезна при киста на яйчника и за хормонални проблеми, дори и за безплодие. Тя помага за отделяне на повече естроген, тъй като съдържа фитоестроген. Лъжичка от билката се запарва в чаша с вода. На ден е достатъчно да се изпива по 400 мл от билковия лек. Може да се ползва и тинктура от червена детелина.

Бял трън.

Познатата ни билка бял трън е полезна също при кисти и за други хормонални проблеми. Той оказва пряко влияние върху нивата на хормоните и се справя с кистите. По три чаши запарка – две лъжици билка на 600 мл вряла вода, пречистват черния дроб и се справят с кистите.

Ехинацея.

Тя може да се взема като добавка, чай или тинктура. Известна е като добър имуностимулатор и помага за лечение на кистите. Действието й е не само за превенция, но и лечебно, когато те вече са се образували.

Сок от цвекло.

Той се препоръчва срещу много болести и състояния. Чаша сок от лековития зеленчук приет всекидневно се справя с  възелчетата в яйчниците. За да си го направите използвайте сокоизстисквачка. Препоръчва се да се добавят малко моркови и джинджифил.  За по-добър вкус можете да добавите и мед. Възможно е една чаша да ви дойде много и да започне да ви се гади, затова започнете с по-малка доза.

Белият равнец е полезен за киста на яйчника и за други проблеми

Белият равнец е полезен за киста на яйчника и за други проблеми

Бял равнец.

Една от най-препоръчаните билки за лечение кисти, е бял равнец. Тя неслучайно е определена като най-добрата за жените. Препоръчва се освен чай само от бял равнец, но и в комбинация с билките турта и невен.

От трите билки се слага по лъжица в литър вода и са варят няколко минутки. След това се оставя да се изкисне 20 минути, преди да бъде прецеден лековития чай.

Еднократната доза (преди хранене) е 300 милилитра, а за деня се вземат общо три. Билковата терапия се прави тридесет дни.

Чай от невен за киста на яйчника

Чай от невен за киста на яйчника

Билкова смес №1 за киста на яйчника:

Смесват се следните билки по равно: корен от левзея, бял оман, шипка (плод), коприва (надземна част), пелин (надземна част), бял равнец (надземна част), цвят от лайка и цвят от безсмъртник.

Две лъжици от билковата смес се слагат в литър завряла вода и се съхраняват за една нощ в термос.

Употребява се само по половин чаша, 30 минути преди всяко ваше хранене.

Лечението с тази лековита смес е за 3-4 месеца като следва да се направи пауза от 2 седмици и се повтаря при необходимост.

Билкова смес №2 за киста на яйчника:

Смесват се също по равни части от: листа от френско грозде, от коприва, естрагон, мента, мащерка и глог.

Две лъжици от билковата смес се слагат в литър завряла вода и се съхраняват за една нощ в термос.

Употребата им е по половин чаша, 30 минути преди да сте яли.

Лечението с тази лековита смес е за 3-4 месеца и се прави пауза от 2 седмици като се повтаря при необходимост.

Билкова смес №3 за киста на яйчника:

Смесват се по равно: тлъстига, дяволска уста, мъртва коприва, овчарска торбичка, калина (кора), лайка (цвят), цариче  (листа), златен корен (корен) и офика (плод).

Rhodiola rosea – златен корен при киста на яйчника

Rhodiola rosea – златен корен при киста на яйчника

Билките се смесват се добре и се слагат 2 лъжици от цялата смес в литър завряла вода като се оставят за една нощ да се съхраняват и накисват в термос.

Приема се само по половин чаша, отново както е при подобните билкови смеси 30 минути преди хранене.

Прилага се за 3-4 месеца и следва пауза 2 седмици и се повтаря при необходимост.

Билкова смес №4 за киста на яйчника:

Смесват се в равни количества билките: овчарска торбичка, пелин, бял равнец, коприва, лайка, левзея (корен) и бял оман (корен). Две супени лъжици от сместа се слагат в литър завряла вода и за една нощ престояват в термос.

Ползва се по 150 мл, 30 минути преди редовното ви хранене.

Приложението е за 3-4 месеца като следва пауза 2 седмици и се повтаря при необходимост.

Внимание: Настойки от билки могат да се употребяват по 12 – 18 месеца, като след всеки курс от 3-4 месеца се почива 2 седмици.

Билкова смес №5 за киста на яйчника:

Смесват се: 2 лъжици пелин, 1 лъжичка пъпки от бреза, едно ситно нарязано листо алое вера и шушулка лют червен пипер.

Сместа се слага в 500 мл. водка  и престоява 10 дни и на края се прецежда.

Употребява се по лъжица разтворена в 100 мл вода 3 пъти за деня поне 20 минути преди ядене.

Курсът на лечение е да се изпият 2 бутилки от тинктурата.

Кисти на яйчниците – народни рецепти за лечение с билки

Лечение и операция при киста на яйчника.

Изборът на лечение на коментираната киста на яйчника се определя от характера на образуванието, интензивността на личните симптоми, рискът от злокачествени образувания, възрастта на пациентката, както и от това колко е важно запазването на нейната репродуктивна способност.

При фоликулярните кисти и кистите на жълтото тяло се предприема най-вече изчакване.

Обикновено лечението е свързано с проследяването на кистите на яйчниците на мониторинг (ултразвук) на два менструални цикъла.

Ако през този период кистата не е намалила своя размер, тогава се предприеме медикаментозно лечение, при което се приемат контрацептиви, витамини, физиотерапия и хранителна диета.

При пациентки с неусложнени фоликулярни кисти се назначава също лекарствена терапия, която се състои в хомеопатично лечение, съчетано с приема на Витамини В6, В1, К, А и С. Може да се включи също така в 2-3 менструални цикъла двуфазен или монофазен орален контрацептив.

За да се ускори разорбцията на кистите могат да се приложат различни средства за тяхното лечение от народната медицина.

Положителен ефект има и физиотерапия, акупунктура, балнеолечение, хранителна диета.

Ако медикаментозното лечение на яйчниковата киста няма резултат и размера й не започне да намалява или да изчезне, тогава се преминава към хирургично лечение.

То може да бъде коремна операция, когато кистата е с голям размер и ендоскопска интервенция (когато оперативните манипулации се извършват през два или три точкови разреза).

Най-ефективният и предпочитан метод е лапароскопският.

Методи за лечение на заболяването киста на яйчнците:

– Лапароскопски метод: не се прилага само в случаите, когато има съмнения или наличие на злокачествено образувание.

– Овариектомия: при него яйчника се отстранява напълно. Овариектомията много често се комбинира с тубектомия (отстраняване на яйчниковите тръби). Комбинацията от двата метода се нарича аднексетомия.

– Кистектомия: отстраняване на кистата до достигане на здравата яйчникова тъкан, за да може след това тя да продължи да функционира нормално.

– Резекция, което ще рече премахване на кистата и тъканите около нея.

– Биопсия на яйчниковата тъкан: извършват се по преценка на специалиста (когато има съмнене за злокачествена киста или туморно образование), при биопсията се взема тъкан от яйчника, върху която се извършва хистологично изследване.

Задължително отстранени трябва да бъдат не само злокачествените кисти като двата вида – ендомитриозна и дерматологична, но също така и тези, образували се при млади жени, които желаят да забременеят, защото по време на бременността се увеличава рискът от растеж, усукване или спукване на кистата.

С откриването и лечението на кистите на яйчниците, когато е навреме свързано с извършването на рутинно оперативно лечение за отстраняване на образуванието, в повечето случаи се избягват усложнения.

Така например при млади жени, операцията запазва бъдещото им плодородие, а при жените в менопауза, отстраняването на кистите от яйчнците е вид превантивна мярка против рак на половите органи.

След оперативното лечение в повечето случаи се назначава терапия за възстановяване и превенция.

Поликистоза.

Поликистоза на яйчниците, наречена поликистозен овариален синдром (PCOS), или синдром на Щайн-Левентал е сред най-честите ендокринни нарушения при жените. Причината за описаното заболяване не е точно установена, но резултатите от изследванията показват, че то има генетичен характер. Поликистозата на яйчниците е метаболитна дисфункция, която понякога е обратима. Въпреки името, причината на заболяването не е в яйчниците, като следствие от него са появата на кисти, но те не са причината. Това означава, че симптомите могат да продължат дори, ако двата яйчника са отстранени, и появата на болестта не винаги е придружена от появата на кисти (само при 15% от пациентите).

За първи път болестта е описана през 1935 г. от лекарите Штейн и Левентал, но критериите за диагнозата, симптомите на синдрома на поликистозните яйчници и причинните фактори са обект на дискусия и до днес. Гинеколозите разглеждат проблема като чисто гинекологичен и го отнасят към мултисистемните разстройства. Неговият основен проблем се крие в хормоналната регулация на хипоталамуса и включва много органи в процеса.

Заболяването поликистоза на яйчниците причинява симптоматични прояви приблизително при 5-10% от представителките на нежния пол на възраст от 14 до 45-годишна възраст. Тя се смята за една от водещите причини за безплодие при жените и причината за най-често срещаните ендокринни проблеми при жени във възраст за разплод. Затова бременност с поликистоза може да бъде проблематичен въпрос.

Идентифицирането на поликистоза на преглед с ултразвук се случва често, но това не е абсолютно необходимо условие за окончателното определяне на диагнозата на заболяването. Най-често разпространените симптоми са ановулация, излишък на андрогенни хормони и инсулинова резистентност. Ановулацията води до нередовен менструален цикъл, аменорея и безплодна овулация.

Хормоналният дисбаланс обикновено причинява акне и хирзутизъм. Инсулиновата резистентност допринася за затлъстяване, висок холестерол, и появата на диабет. В този случай, е необходимо да се прилага определена диета за поликистоза.

Симптомите на поликистоза на яйчниците предизвикват нарушения на менструацията, алопеция, аменорея.

Най-честите симптоми на синдрома на поликистозните яйчници са:

– Нередности в менструалния цикъл (менструация с прекъсване от повече от 35 дни; по-малко от осем цикъла на година; менструацията не успее за три или повече месеца; по-дълги периоди на недостиг или на прекалено тежки менструации).

– Безплодието се дължи на липса на овулация (поради тази причина, поликистозните яйчници и бременността са пряко взаимно свързани).

– Високи нива на мъжкия хормон андроген (основни проявления – акне и хирзутизъм).

– Хиперменорея (тежка и дълга менструация).

– Андрогенна алопеция (повишен или дифузен косопад).

– Метаболитен синдром (склонност към затлъстяване, свързан с инсулинова резистентност, нивата на инсулин в кръвния серум).

– Високи нива на хомоцистеин акантозис (пигментацията на кожата – петна).

– Периодите на симптомите са подобни на предменструалните симптоми (подуване, промени в настроението, болки в областта на корема и кръста, подуване на гърдите).

– Нарушение в дишането по време на съня.

– Появяват се много кисти в яйчниците (малки торбички с течност, които водят до увеличаване на размера на яйчниците).

– Сгъстяване на ендометриума на матката.

Дамите от азиатската етническа група с поликистоза на яйчниците са по-малко склонни към развитието на хирзутизъм. Първите симптоми започват да се появяват скоро след нарушаването на менструалните цикли. Тежестта на симптомите на жените с това заболяване значително се увеличава с покачване на теглото. Заради излишните килограми се налага и диета. Затова е необходимо тя да се спазва при поликостоза. Необходимо е лицето да се подложи на медицински преглед, ако има смущения в менструалния цикъл, например появата на признаци на излишните мъжки хормони – акне и прекомерен растеж на косата както е при мъжете.

Поликистозни яйчници – лечение, диета, народна медицина и симптоми

Причини за поликистоза на яйчниците.

Едни от главните причини могат да бъдат наследственост или изобилие на хормони.

Предварително трябва да се идентифицират индивидуалните за всяка жена причини на заболяването с цел да се помогне да се определи как да се лекува поликистоза на яйчниците.

Не е известно какво причинява синдрома на поликистозните яйчници, но те могат да се повлияят от следните фактори:

Излишък на хормона инсулин, който се произвежда от панкреаса. Процесът на производството на инсулин позволява на клетките да използват захар (глюкоза) за енергия, от която тялото се нуждае. В случай на наличие на инсулинова резистентност, възможността за ефективно използване на инсулина е нарушена и увреденият панкреас е принуден да секретира увеличено количество инсулин, за да може предостави на клетките глюкоза. Излишният инсулин засяга яйчниците като това става поради увеличеното производство на андрогени, което пречи на способността на яйчниците към овулация.

Неспецифично възпаление. В човешкия организъм белите кръвни клетки произвеждат вещества за борба с инфекциите възникнали в отговор на възпаление. Резултатите от направените изследвания показват, че жените с поликистозни яйчници имат неспецифично възпаление, което стимулира производството на андрогени.

Наследственост. Шансът за появата и развитието на болестта се увеличава в случаите на съществуващи заболявания при майка или сестри. Причини за поликистозни яйчници, също се разглеждат във връзка с генни нарушения.

Диагностика на поликистоза на яйчниците.

Диагнозата се поставя чрез ултразвук и лапароскопско проучване. Само внимателно проведената диагностика позволява подходящо лечение на поликистозни яйчници. Преди да се постави диагноза поликистоза на пациентката, е необходимо да се проведе задълбочено разследване и да се изключат други заболявания, които биха довели до неправилни менструация и хиперандрогенизъм.

Киста на яйчника диагностика

Киста на яйчника диагностика

Основното средство за диагностика в PCOS е с ултразвук, чрез който се забелязват малки фоликули. При заболяването поликистоза на яйчниците могат да се открият повече от 25 фоликули. Лапароскопското изследване помага да се разкрие сгъстена, гладка, перлено-бяла външна повърхност на яйчниците. Затлъстяването, хирзутизъмът и акнето могат да бъдат признак на повишено ниво на андроген при жените. Нивото на мъжкия хормон се открива чрез клинични или биохимични изследвания.

В процеса на проучване на пациентките, лекарят събира информация за болестите на най-близките им роднини, общата история на заболяването им, включително и менструалния цикъл, колебания на теглото и други. Гинекологът провежда изследване, чрез което проверява половите органи визуално и ръчно за наличието на уплътнения, израстъци или други аномалии.

Измерва се кръвното налягане и се назначават кръвни изследвания – хормони, холестерол, тест за глюкозен толеранс. Трансвагинално ултразвукът ни позволява да видим външния вид на яйчниците за удебелявания и уплътнения на матката. Датчикът на ултразвуковия апарат излъчва недоловими за нас звукови вълни, които се превръщат в изображение върху монитора на компютъра. След анализ на всички събрани данни, специалистът определя как да се лекува поликистозата на яйчниците във всеки отделен случай.

Диагнозата се поставя на основата на три симптома: проблеми в менструацията (малка или отсъстваща и също до неправилни кръвотечения), повишено ниво на мъжките полови хормони с техните белези; ехографски – както споменахме вече малки кистички на яйчниците, които се забелязват. Всеки отделен симптом не е достатъчен за правилна диагноза, но и дори наличието и на трита не винаги означава проблем с яйчника – възможно е и други заболявания да предизвикват тези симптоми, което означава, че единствено лекаря ще направи точна преценка.

Лечение на поликистоза на яйчниците.

За лечение на поликистоза се използват противозачатъчни хапчета и антибиотици.

Лечението на поликистоза се локализира като правило с премахване на отделните проблеми във всеки конкретен случай, например, безплодие, хирзутизъм, менструални нарушения, акне или борбата със затлъстяването. Диетата при поликистоза се приема като част от терапията. На първо място, например, при затлъстяването би се наложило да се промени начина на живот на заболелите дами. Лекарят ще направи препоръки, които могат да включват методи за отслабване – специална диета и физически упражнения.

Диетата за поликистозни яйчници трябва да е нискокалорична и балансирана. Дори и малка загуба на тегло около 5% например подобрява състоянието. За проблемите с менструалния цикъл може да се препоръчат противозачатъчни хапчета, които съдържат естроген и прогестин. Тези лекарства намаляват производството на андрогени и дават на тялото почивка от ефектите на естрогена, както и рискът от рак на ендометриума се намалява от тях. Освен таблетките използват се и пластири или хормонално вагинален пръстен, които включват комбинация от хормони.

Когато се провежда лечение с такива лекарства способността за зачеване е изключена. Понятието за поликистозните яйчници и бременността може да бъде и доста съвместимо, когато се използва като терапия и друг вариант. Намаляване на симптомите с приема на прогестерон за десет до четиринадесет дни за един месец или два. Този метод не намалява нивото на андрогените и не предотвратява бременността. Затова как да се лекува киста на яйчника и поликистоза във всеки отделен случай, трябва да реши лекуващият лекар.

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Как се лекува киста на яйчника с билки? Как да се справим с поликистоза?

  1. Здравейте! Дъщеря ми има кистозни яйчници. Непрекъснато има течение. Колко много е изпила лекарства, само тя си знае,но пак се появява същото течение. Един от лекарите е казал, че проблемът може да идва от бъбреците….
    Въпросът ми е: дали ще има ефект от тази смес, за да предотврати това течение. Моля, отговорете ми на лс. Благодаря.

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *