Как се лекува белтък в урината? При бременност и др. Следи, опалесценция, протеин

Точно как се лекува белтък в урината? Следи от протеин в урината при бременност. Белтък опалесценция. Диета и забранени храни. Изследване и тълкуване на референтните стойности. + Еритроцити, левкоцити и кръв

Белтък в урината е най-чест признак за поражение на бъбреците. Диагностицира се при белтъчини в количество над 30 мг в 1 л урина, отделени за денонощие.

Протеинурия (албуминурия) е разпространено явление. Около 8% от хората отделят 30 мг и повече албумин (вид протеин), 1% страдат от тежка форма – макроалбуминурия, като губят по 300 мг белтъчини на денонощие.

Причината се установява от уролог с помощта на др. специалисти.

Съпътстващи симптоми са отичане, кръвоизливи и синини по кожата, общо отпадане със световъртеж и главоболие. Понякога урината става мътна или червеникава от примеси с кръв. В леки случаи протеинурия протича безсимптомно и се открива лабораторно.

Как се лекува белтък в урината?

Нужно е да се идентифицира причината за белтък в урината, преди да се назначи лечение. Терапията се насочва към провокатора, а не към последствието.

Не се лекува физиологична протеинурия, породена от прекаляване с протеинови храни, дълго мускулно напрежение, стрес или прегряване. С отстраняване на негативния фактор урината минава в норма.

Незабавно лечение се провежда при постоянно или продължително повишение на белтъка в урината. При съдържание над 50 мг на литър има реален риск от бъбречна недостатъчност.

Най-често се налага лекуването на някаква инфекция. Тя може да е извън бъбреците. Например токсините на стрепто-, стафило- и пневмококи при фарингит, ангина, синузит, пневмония повреждат бъбречните мембрани и водят до имунно възпаление. При ред автоимунни заболявания и диабет се развива нефротичен синдром, който при обостряне провокира инфекции. Пациенти с такива диагнози получават отоци, високо кръвно, кръв в урината и намалена диуреза.

Във визираните случаи се провежда антибактериална терапия (с антибиотици), след което се назначават основните лекарства за лечение на повишен белтък в урината, които са:

• кортикостероиди (преднизолон и метилпреднизолон),
• цитостатици (Циклофосфамид)
• антиагреганти (Антистенокардин).

Белтък в урината при бременност

При износване на дете е нормално известно увеличение на белтък в урината. Обемът на кръвта се увеличава, което натоварва бъбреците. Затова допустимата норма се изменя с напредване на бременността. Тя е 33 мг/л до 13-а седмица, 40 мг/л до 26-а седмица и 50 мг/л след това.

Повишаването на белтъка над 30 мг/л изисква да се провери за пиелонефрит, бактериална инфекция на бъбреците, гломерулонефрит, бъбречна киста, камъни и гестоза.

Има ли симптоми? Ако плодът натиска бъбреците, жената има болки в гърба и втрисане. При камъни се усеща болка в корема и урината е оцветена с кръв. При гестоза възникват отоци, признаци за токсикоза, болки в гърба и главата, покачва се съдовото налягане. Други симптоми при повишен албумин са сънливост, умора, газене, втрисане, влошен апетит, кръв в урината.

Опасности за бременната: усложнения настъпват при отичане на вътрешните органи, постоянно повръщане, аритмия и задух, високо налягане, бъбречна недостатъчност и др. фактори. Бактериалните инфекции в пикочната с-ма заразяват кръвта, бактериите попадат в околоплодните води.

Как се лекува: при възпаления и инфекции се назначават антибиотици. Гестоза се лекува в болнични условия. В много случаи съставът на урината се коригира с диета и физически натоварвания. Редовните разходки, плуване, пилатес и йога например подобряват протичането на кръвта, включително през бъбреците, и могат да нормализират работата им без медикаменти.

Забранени храни при белтък в урината

Нерядко белтък се появява вследствие на нарушения в храненето. Преди да дадете повторен анализ след 4-5 дни, откажете се от протеинови храни – месо, млечни и бобови. Напълно изключете маринованите, пушените, пържените и осолените продукти. При изразена токсикоза приемайте топла, не гореща храна.

Напълно забранени храни:

• Мазни бульони, животинска мазнина, пържено в масло, мазни видове месо, маргарин, готова храна, колбаси, майонеза, полуфабрикати;
• Мариновани продукти и туршии, мазни сосове, пикантни храни, соев сос, майонеза, кетчуп;
• Торти, бонбони, вафли, халва, сладолед, тестени, кондензирано мляко, сладки, кремове, шоколад;
• Рибни консерви, сушена и осолена риба (месо), рибени пръчици;
• Храни с консерванти, оцветители, подобрители и ароматизатори;
• Газирани, силен чай, алкохолни питиета, кафе;
• Грозде, пъпеш и банани заради високото съдържание на захари. Може ограничено стафиди, защото дават калий.

Разрешени са риба и диетични меса, например пуешко. Растителните и зърнените, които са богати на целулоза, са основа за менюто на бременната. Непременно приемайте много течности, което редуцира отоците.

Поемайте храна 5-6-кратно в неголеми порции. Не прекалявайте с нищо, за да не натоварвате бъбреците.

Примерна диета

• Закуска: млечна каша с плодове, стафиди и други сушени плодове вместо захар. Редувайте различни зърнени – овес, елда, булгур, ориз и др.;
• Обяд: зеленчукова супа, варено месо (печена риба) със салата (зеленчуково пюре);
• Вечеря: постни блюда, зеленчукови запеканки, извара с плодове и ядки;
• Междинни похапвания сутрин и следобед: ядки, кисело мляко, извара, плодове.

Какво е опалесценция

В листа с резултати от лабораторията в графа белтък може да се прочете „опал“ или „опалесцентен“.

Опалесценция като термин от физиката значи слабо действие, разсеян ефект. В нашия случай се използва при ниски, гранични стойности на белтък в урината, които трудно се окачествяват като патологични, но изискват вземането на решение. Специалистът реагира с терапия или предприема изчакване и наблюдение.

Причини за повишен белтък

Лабораторното изследване подава данни за повишен белтък в урината. Доколко тревожен е този факт?

Наличието на белтък показва нуждата от по-нататъшни изследвания. Списъкът от възможни причини е дълъг. Започва с обичайната простуда и силен стрес и завършва с онкологични процеси и тежки патологии на бъбреците. Дори опитен специалист не прави догадки, а предприема уточняващи изследвания.

Белтък в урината не е заболяване, а симптом. Признак за проблеми в организма. Този симптом се проявява при няколко десетки заболявания и състояния. Не бързайте да се тревожите, защото в много случаи причината е физиологична, а част от болестните причини лесно и бързо се лекуват.

Конкретните причини за белтък в урината вижте в таблицата най-горе.

Белтък и кръв в урината

Повишен белтък в урината е недостатъчен показател за диагностика, обаче появата на кръв стеснява кръга на вероятните причини. Кръвта насочва към нарушения в работата на бъбреците и долните пикочни пътища.

Ако кръвта се забелязва в урината с просто око, говорим за макрохематурия. Симптомът варира така:

• Червен, кафяв, розов цвят на урината;
• Съсиреци кръв с червен цвят;
• Тънки черни нишки.

Кръв попада в урината при повреждане на съдове при:

• Инфекциозно-възпалителни заболявания в отделителната с-ма, съпроводени с повреждане на лигавици;
• Механични травми от удар, попадане на чуждо тяло, движение на камъни по протоците;
• Прогресиращи туморни образувания в бъбреци, пик. мехур, простата.

Примесите от кръв трябва да се отличат от специфичното оцветяване в резултат от приема на медикаменти и някои храни като цвекло, ревен, определени червени плодове.

Кръв в урината понякога не се открива визуално, а само лабораторно. Това е микрохематурия, попадане на червени кр. телца. Количеството е незначително, затова урината не се оцветява. Микрохематурията често е първи признак на гломерулонефрит, при който се нарушава проницаемостта на капилярните стени и през тях еритроцитите минават в урината.

Референтни стойности и как да ги тълкуваме

Високо к-во белтък може да се заподозре по появата на пяна. Но невисоката концентрация не води до външно изменение на урината.

Провеждат се анализи за албумин и креатинин, тяхното съотнасяне и общ белтък.

Загубата на албумин не трябва да надхвърля 30 мг на литър урина за денонощие. Отклоненията от нормата се наричат микро- и макроалбуминурия. Микро е при показател 30 – 300 мг/л, макро – над 300 мг.

Количеството креатинин зависи от мускулната маса, затова нормата зависи от пола на пациента. За жените показателят трябва да е в рамките на 5.3 – 15.9 ммол, за мъже – 7.1 – 17.7 ммол.

Измерва се още съотнасянето на албумин към креатинин. То показва колко „нужни“ белтъчини са загубени и колко „ненужни“ са останали. Колкото по-малко се отделя креатинин и колкото повече се губи албумин, толкова по-лошо работят бъбреците. Оптималното съотношение е под 10 коефициент, високо, но все още нормално е в границите до 29, над това се смята за висок показател, над 300 – много висок.

Общ белтък в урината е отделно изследване, с което се отчитат други протеини, освен албумина. Това са микроглобулини, имуноглобулини и др., които се отделят при някои патологии. Нормата за сутрешна урина е 15 мг/л. Изследва се и урина за денонощие, като в покой нормата е 14 мг, а при физическо товарене – 30 мг.

Нормалната урина е прозрачна. Помътняването показва наличие на еритроцити, левкоцити, бактерии. Урината помътнява също поради участието на епителни клетки, мастни капки, соли, слуз.

Белтък и левкоцити

Левкоцитите осигуряват имунния отговор на тялото към неблагоприятни фактори. Те циркулират в кръвта. Когато унищожават патогенна флора, самите те загиват и се извеждат с урината. Високото ниво на левкоцити е сигнал за възпалителен процес.

В урината на здрав мъж под микроскоп трябва да се открият не повече от 3 левкоцита. При жените малко повече – 6 броя. По-голямото количество е тревожен симптом.

При децата стойностите се различават. За кърмачетата нормалното е до 8 левкоцита, но количеството им се повишава при никнене на зъби. При децата над 1 г. нормата е до 5 левкоцита при момченцата и до 6 левкоцита при момиченцата.

Белтък и еритроцити

Тези кръвни телца са с голям размер и не проникват през бъбречния филтър. Нормално в урината попадат единични бройки или изобщо няма еритроцити.

Нормата за здрав човек е до 3 еритроцита в полето на зрение на микроскопа (нормата е еднаква за мъже и жени). При децата нормата е още по-малка – 1-2 еритроцита в зрителното поле.

Изключение правят новородените, които през първия си месец нормално отделят до 4 еритроцита (поради функционална незрялост на мембраните).

Повишени еритроцити в общия анализ изострят вниманието, но не винаги са свързани със заболяване. Например тежки упражнения, интензивно бягане, удар в слабините провокират изхвърляне на кръв в урината. Показателят се нормализира до 24 часа. Често се просмуква кръв при тренировки – явлението се казва „маршова хематурия“, защото първо е открита при войници.

Еритроцити проникват в урината при стрес, препиване, прегряване (след сауна), когато съдовите стени отслабват.

При патологични причини за повишени еритроцити се диагностицира хематурия. Тя е слабо изразена (до 20 еритроцита в зрителното поле), умерена – до 200 броя, и макро, изразена – над 200 еритроцита.

Хематурията е симптом на инфекции в отделителната с-ма и в частност в бъбреците (пиелонефрит), на твърди образувания (камъни), увеличена простата, възпаление на бъбреците, онкологични изменения или травма – увреждане при удар, падане, спорт.

Главното при откриване на еритроцити в урината е да се определи източникът на кръвоизлива.

Бактерии и белтък

В урината не трябва да попадат бактерии. Наличието им показва инфекции като пиелонефрит, уретрит, цистит.

Бактериите могат да попаднат през уретрата в пикочния мехур, да се размножават активно и да причинят възпаление. Симптомите включват учестено уриниране, болка и парене, както и неприятна миризма на урината.

Отделянето на бактерии с урината има съществено диагностично значение. Бактериите се съхраняват в урината не повече от 1-2 денонощия след началото на антибиотична терапия.

Белтък в урината при дете

В детската урина не трябва да има белтък или да се откриват само „следи“. Физиологичната норма е нула или незначително количество под 0.002 г/л). Появата на белтък се определя като протеинурия.

Още по темата ТУК:

Билки за микроалбуминурия и лечение на белтък в урината

Подробности за изследването и причините

Обикновено наличието на белтък в урината е признак, че нещо в организма не е както трябва. Възможно е да става дума за сериозно заболяване – но може да се появи и при силна настинка или емоционален шок.

Белтъците (протеините) са сложни природни макромолекулни структури. Протеините са включени във всички процеси, които стават в човешкото тяло и играят важна роля в живота на клетките и в образуването на клетъчните структури. От белтъци са съставени ферментите (ензимите), които – като биологични катализатори – ускоряват всички биохимични процеси в организма.

Изследването на урината, което задължително включва проверка за наличие на белтъчини, широко се използва за диагностични цели и е важен лабораторен признак за бъбречно заболяване.

Появата на белтък (протеин) в урината се нарича протеинурия.

По-рано се използваше терминът “албуминурия“, но след това се оказа, че този термин не е точен тъй като с урината се отделя не само албумин, но и глобулин. Нормално е протеин да не се открива при общо изследване на урината. Но малко количество белтък може да се появи в урината и на здрави хора и това не е свързано със заболяване.

Подобна протеинурия може да се появи след прием на храни, богати на цели (неденатурирани) протеини (сурови яйца, сурово мляко и др.), след интензивно физическо натоварване, при простуда, нервно напрежение, алергични заболявания.

Слаба поява на белтък в урината може да бъде отбелязана и при повишена телесна температура и след прекарана инфекция. Протеинурия често се наблюдава и при новородените през първите дни от живота им. Дори и с прехранване на бебето в урината може да се появи малко количество белтък. Тези видове протеинурия са преходни и не се нуждаят от лечение.

Белтък в урината може да бъде открит също така след като в урината попадне вагинално течение или менструална кръв. Протеинурията може да бъде причинена от бъбречни заболявания, като пиелонефрит, остър и хроничен гломерулонефрит, нефропатия при бременни и др., или от заболявания на пикочните пътища – например, на пикочния мехур, уретера, на простатата.

Концентрацията на белтък в урината от една проба не дава представа за абсолютното количество на загубата на протеин, затова се прави изследване в рамките на едно денонощие (обикновено не повече от 150 мг/денонощие).

Белтък в урината при бременност

Откриването на протеин в урината в началото на бременността може да бъде признак за скрита патология на бъбреците, съществувала у жената преди бременността. В този случай протичането на цялата бременност трябва да бъде наблюдавана от специалисти. Наличието на малки количества белтък в урината по време на втората половина на бременността може да се дължи на механично притискане на бъбрека от увеличаващата се матка.

Но е задължително да се изключи наличието на бъбречно заболяване и гестоза (прееклампсия) при бременните. Прееклампсията е сериозна патология на бъбреците, която в крайна сметка може да доведе до нарушение на функцията на плацентата: на плода не се подава достатъчно количество кислород и хранителни вещества.

Наличието на белтък в урината по време на бременност може да бъде произволна находка в един от анализите. Но ако протеинът в урината по време на бременност се открива непрекъснато, консултацията с лекар е задължителна.

Едно от отклоненията в общото изследване на урината е наличието на протеин. Белтъчният състав на урината се установява по-прецизно чрез биохимично изследване на урината.

Това състояние се нарича протеинурия или албуминурия. Нормално е да няма протеин в урината, въпреки че някои физиологични състояния се съпътстват с временно наличие на незначително количество белтък (физиологична протеинурия). Бъбречният филтър обикновено не пропуска големи (високомолекулярни) протеини, а малките (нискомолекулярни) се реабсорбират (абсорбират се обратно в кръвта от първичната урина) в бъбречните каналчета (тубули).

Въз основа на това, може да се определят основните причини за появата на белтък в урината: увреждане на гломерула и на тубулите. Освен това белтъкът в урината може е резултат на възпаление (поради слуз, левкоцити, бактерии, еритроцити), както и при инфекциозни и злокачествени процеси в бъбреците и пикочните пътища.

Протеинурията (П) бива няколко вида:

• Физиологична (функционална) албуминурия. Появява се на фона на различни естествени промени в организма и бързо отшумява след отстраняването на факторите, които са я причинили.
• Физическа протеинурия – развива се след тежко физическо натоварване; свързана е с незначителна хемолиза и появата на хемоглобин в кръвта (хемоглобинурия).
• Алиментарната протеинурия се появява след консумация на големи количества храна, богата на протеини.
• Ортостатичната протеинурия се развива вследствие на дълъг престой в изправено положение (ходене, продължително стоене) и изчезва, когато се премине в хоризонтално положение. Смята се, че този вид на албуминурия е свързан с нарушение в притока на кръв в бъбреците и наличие на лордоза на гръбначния стълб, когато вертикалното положение притиска долната куха вена. Друг механизъм е отделянето на ренин вследствие на намаляване на налягането в изправено положение.

Възможни причини за белтък в урината

• Хипотермия
• Слънчев удар – продължително излагане на слънце с възпалителни промени в кожата
• Емоционална протеинурия (П) – развива се на фона на ясно изразен стрес.
• Палпаторна П – белтък в урината може да се появи след палпация на бъбреците
• Централна протеинурия – възниква след сътресение на мозъка или епилептичен припадък

Патологичната албуминурия се развива на фона на различни патологични процеси с бъбречен или извънбъбречен произход

Бъбречна албуминурия:

Гломерулната протеинурия се развива, когато е повреден гломерулният апарат: гломерулонефрит, бъбречна амилоидоза, диабетна нефропатия, хипертония, стагнация на бъбреците (хидронефроза).

Тръбна протеинурия (тубулярна) – причинява се от увреждане на гломерулния апарат на бъбреците: остър пиелонефрит, хроничен пиелонефрит, остра тубулна некроза, интерстициален нефрит, отхвърляне на трансплантиран бъбрек, генетични тубулопатия.

Извънбъбречна албуминурия:

Пререналната протеинурия се развива, когато в кръвта се появява огромно количество нискомолекулярен белтък, който се филтрира от бъбреците, а гломерулният апарат не успява да го реабсорбира: миелом (появява в урината Bence-Jones протеин), изразена хемолиза (например, хемолитична анемия – хемоглобин в урината), рабдомиолиза (миоглобин в урината), миопатия (миоглобин в урината), моноцитна левкемия (лизозим в урината), заболявания, придружени с висока температура.

Инфаренална протеинурия (отделителна) – белтъкът в урината се дължи на възпаление на компонентите (слуз, бели кръвни клетки, червени кръвни клетки, бактерии): пиелонефрит, цистит, уретрит, простатит, камъни в бъбреците, тумори в бъбреците и пикочния мехур, туберкулоза на бъбреците.

В зависимост от количеството на белтъка в урината се различават:

• Лека протеинурия (П) – количеството на белтъка не надвишава 1 г /денонощие
• Умерена П – количеството на белтъка е 1-3 г /денонощие
• Силна AP – количеството на белтъка е над 3 г /денонощие (или 0.1 г или повече за денонощие на килограм телесно тегло).

Както се вижда, наличието на белтък в урината може да е знак за достатъчно сериозно увреждане на бъбреците и/или на пикочните пътища, както и за някои други заболявания, които не засягат пряко пикочно-половата система.

Вижте и ТОВА:

https://youtu.be/MZsgWWNToXo