Тест за шизофрения. Излекувах се от шизофрения – истории, симптоми

Има ли пълно излекуване от параноидна шизофрения? Тест за шизофрения и лечение без лекарства. Истории „Излекувах се от шизофрения“. Как да се държим с шизофреник? Кое е най-доброто лекарство? Най-нови методи

Шизофрения е тежко нарушение на психическото здраве. Характеризира се с изкривено възприемане на реалността. Пречи на нормалната жизнена дейност, изменя личността. Не подлежи на отстраняване чрез самопомощ.

Шизофрения не е един вид заболяване. Терминът се ползва за класифицирането на ред психически нарушения отнасящи се към един спектър – шизофренични разстройства. Отделят се няколко вида в зависимост на доминиращите симптоми.

Шизофренията от всички висове пречи на нормалното ежедневие. Някои болни търсят спасение в наркотици или алкохол. Ако приемът на психоактивни вещества стане норма, се развива зависимост и възниква нуждата от лечение и на двата проблема.

Пълно излекуване от параноидна шизофрения?

Мит или реалност е категоричното и окончателно излекуване от шизофрения?

Лечението се насочва към отстраняване на симптоматиката, защото медицината не е способна да отстрани „неизправностите“ в мозъка на пациента. К

ъм днешния момент заболяването е нелечимо. Лекарите не знаят как да спрат развитието на заболяването, още по-малко да предизвикат обратния процес – възстановяване на нормалните възприятия, мислене, чувстване.

Истории „Излекувах се от шизофрения“ в интернет

Специалисти публикуват опита си и работата по случаи с шизофрения. Описват пълната история, предприетото лечение и постигнатите резултати.

Например четем за 28-годишна жена с параноидна шизофрения, отключена 5 години по-рано. Промяната на личността започва с апатия и отчуждаване, продължава с халюцинации – въобразява си, че има любовна връзка с известен художник, и завършва с липса на воля, влечения, емоции и параноидна симптоматика.

Лечението е с невролептици. В резултат състоянието се подобрява, жената става контактна, общителна, намалява се количеството на лъжливи възприятия, спада нивото на тревога, поведението става видимо нормално. Лекуващият специалист докладва за устойчиво овладяване на симптоматиката с помощта на невролептици.

Цитираната история, както и по-леките случаи с малки отклонения във видимото поведение, създават впечатления за пълно излекуване. В социалните мрежи се среща и лични истории от пациенти как са се „спасили“ от заболяването. Психиатрите са категорични, че това са случаи на успешно лечение с пълно овладяване на симптомите, но те не са свидетелство за действително излекуване. Болният се диспансеризира и проследява, за да се предотвратяват рецидиви.

ВАЖНО: Вижте още мнения и истории и разкажете и вие своя случай ТУК, в нашия форум с коментари! Какъв опит имате? Какво лечение сте изпробвали? Пишете! Нека да бъдем полезни!

Тест за шизофрения

Популярните тестове идентифицират наличието на склонност към отключване на шизофрения. Те са за широка употреба. Не заместват диагностиката, а целят да ориентират болния към медицинска помощ. Резултатите са ориентировъчни. Психиатър може да ги потвърди или отхвърли.

Отговорете утвърдително или отрицателно на следните въпроси и пребройте броя дадени ДА.

1. Нямам с кого да се срещна и да се забавлявам.
2. Смятам живота за безсмислен.
3. Не моля за помощ, когато правя нещо.
4. Никога не изпитвам усещане за добре прекарано време.
5. Сексуалният ми живот е неудовлетворителен.
6. Някои ме мислят за странен или ненормален.
7. Не усещам емоция, когато другите страдат или се радват.
8. Където и да се намирам, постоянно съм потънал в свои размисли.
9. Безразличен съм към похвали.
10. Не бих се окачествил като любящ, ласкав и нежен.
11. Не обичам да работя в екип и съм подходящ за такава работа.
12. Трудно намирам удоволствия в живота.
13. Трудно ми е да поздравявам хората по повод празници.
14. Не ме засяга, ако ме критикуват, унижават или недостатъчно ценят.
15. Не се защитавам, когато ме обидят или оскърбят.
16. Нямам успех сред противоположния пол.
17. Харесва ми да почивам в уединени местности.
18. Предпочитам да се откажа, отколкото да се боря с трудности.
19. Не ме интересуват хората и нови запознанства.
20. Рядко се усмихвал и не мога да се смея.
21. Не ми харесва да съм част от моето семейство и често съм невъздържан спрямо него.
22. Присъствието на погребения не се отразява на емоционалното ми състояние.
23. Не чувствам привързаност към някой човек.
24. Не разкривам пред околните детайли от начина ми на живот.
25. Понякога просто ме мързи да правя нещо.
26. Трудно ми е да гледам отсрещния човек в очите.
27. Предпочитам да оставам незабелязан.
28. Изпитвам апатия.
29. Нямам желание да започвам нещо ново, да имам хоби.
30. Разговорите на хората ми се струват скучни и ме уморяват.

Резултати

• Над 25 отговора ДА показват висока наклонност към шизофрения. Не е излишна консултация с психиатър.
• Отговори в диапазона 20 – 25 броя ДА показват висока склонност към социално отчуждение и загуба на вкуса към живота.
• Отговори ДА под 20 броя показват здрава психика и липсата на риск в тази посока. Малки отклонения са присъщи на всяка личност.

Лечение на шизофрения без лекарства

Записани са признания на пациенти, които по свои причини са решили да преживеят остър пристъп на шизофрения без медикаментозна терапия. Всички те разказват за жестоки страдания, които продължават 2 – 3 месеца, след което заболяването преминава в стадий на ремисия.

Защо някои пациенти се подлагат на подобни страдания? Сред известните причини са страх от антипсихотиците и техните негативни ефекти като тремор, тревога, соматични прояви, намалени умствени качества; натрапчива боязън от лекари; страх от влошаване на положението.

Не помагат и митовете за психо болни, заточени в психиатрични болници, където ги лекуват против волята им. Затова алтернативните методи са отдавна търсени и изпробвани.

• Методът на Станислав Гроф – чешкият психиатър използва LSD (наркотично в-во) с цел изменение на съзнанието. Методът изисква определено ниво на интелигентност и качества на характера, иначе състоянието бързо се влошава;
• Методът на Лорен Мошер – американският психиатър създава „Сотерия“. Изпаднали в остра фаза се заключват в отделено жилище заедно със здрави доброволци. Болните приемат минимални дози психотропи, в много случаи изобщо не приемат нищо. Те споделят своите изживявания и постоянно ги обсъждат с цел осмисляне.

Резултатите от немедикаментозните терапии са нееднозначни. От една страна се наблюдава ремисия, но и при лечение с невролептици се влиза в ремисия. От друга страна, ремисия винаги настъпва, със или без лечение. Въпросът е колко време ще бъде загубено в постигането на стабилност.

Днешната психиатрична наука смята, че невролептиците нямат алтернатива. Че те максимално съкращават времето на тежки страдания и максимално бързо въвеждат в ремисия. Създадени са съвременни невролептици без странични ефекти, които съдействат за преживяването на острия период по-леко. Симптомите се купират много бързо – подобрение настъпва след 2 – 3 дни.

Лекува ли се шизофренията и как? (Стандартно)

Под лечение на шизофрения се разбира овладяване на симптоматиката и влизане в трайна ремисия. Премахване на причината за заболяването не е възможно, защото тя не е известна. Лекарите имат само предположения за провокаторите, но нямат методи да им влияят.

Симптоматиката се овладява с медикаменти – антипсихотични препарати. При продължителен прием рискът от рецидиви съществено намалява. Лекарственият прием се контролира от психиатър – тези специалисти имат право да назначават лекарства за разлика от психолозите.

Лечението с невролептици продължава 4 – 8 седмици от началото на пристъпа. После пациентът се превежда на стабилизираща терапия с поддържащи дози от препарата или се дава друго лекарство с по-меко действие. Допълнително се назначават лекарства против психомоторната възбуда.

Въздействието на лекарствата особено ярко се усеща в първите дни от медикаментозната терапия. За привикване на организма е необходима около една седмица. Изпитват се сухота в устата, сънливост, световъртеж. После проявите изчезват. Съвременните медикаменти имат малко противопоказания и нежелателни прояви, затова техният прием е най-ефикасното лечение.

Кое е най-доброто лекарство за шизофрения

снимка 3

Обичайно се изписват следните медикаменти:

• Хлорпромазин (Хлоразин) – „старейшина“ сред психотиците. Купира маниакална и психомоторна възбуда. Оказва силен седативен ефект. Противопоказан е за стари хора;
• Халоперидол – не по-малко известно средство, избирателен блокер на допаминовите рецептори. С повишено внимание се прилага при напреднала възраст;
• Рисперидон (Сперидан) – въздейства на серотониновите и допаминовите рецептори. Отличен за купиране на пристъпи и за профилактика;
• Клозапин – мощно средство със седативен, антидепресивен и успокоителен ефект. Избира се при невъзприемчивост на болния към други антипсихотици, но не за купиране на пристъпи, защото може да намали защитата спрямо инфекции;
• Кветиапин, Сероквел – по въздействие приличат на хелоперидол, но с по-малко негативни ефекти
• Амисулприд (Солиан) – действа избирателно върху рецепторите на допамина, избягвайки алфа-адреналоновите, хистаминовите и серотониновите. Има успокояващ ефект;
• Тиоридазин – класически антипсихотик, много мек в сравнение с другите. Дава малко нежелателни реакции, успокоява, премахва потиснатост, мисли за самоубийство. Приложим за деца от 2 г.

Това не са всички фармакологични средства за лечение на шизофрения. Няма еднозначно най-добро лекарство. Психиатърът избира според възрастта, симптомите, лекарствената съвместимост.  За някои пациенти най-подходящ е силният халоперидол, за други – щадящият рисперидон.

Понякога невролептиците не оказват необходимото въздействие. Вместо тях се назначават други препарати, за жалост по-токсични.

Ако никое лекарство не въздейства, се прилагат инсулинова кома, цитокини, електроконвулсивна терапия. Инсулиновата кома вече е обявена за остарял метод, цитокините – като алтернативен. Основно се залага в разработката на по-модерни и безопасни лекарства.

Най-нови методи за лечение на шизофрения

Нови данни показват, че шизофренията е свързана с активизиране на периферни и централни реакции на възпаление. Изследвания показват изразена имунно-възпалителна реакция – устойчиво системно възпаление и невро възпаление. Тя е провокирана или активирана от околния свят или има генетична база.

Възпалението усилва когнитивните и негативните нарушения. Антипсихотиците не демонстрират адекватни имунодепресивни свойства, тоест не докосват причините и механизмите за възникване на шизофрения. Група нови нестероидни и други противовъзпалителни препарати се включват като допълнителна терапия. Те намаляват тежестта на психопатологичните симптоми.

Имуномодулацията при шизофренията е метод, който носи нов оптимизъм за лечение на психическото разстройство. Използват се препарати като ритуксимаб, които спират или смекчават активния процес на възпаление, заедно с антиоксиданти, витамини, растителни продукти и неврозащитни агенти.

Друг нов метод: Лечение със стволови клетки

Дава добри резултати, когато причина за шизофрения е гибел на клетки от хипокампа. Стволовите клетки се въвеждат в дадената област, където замесват отмрелите структури и стимулират регенерацията им. Лечението се провежда след окончателно купиране на пристъпа и постигане на стабилизация с цел удължаване на ремисията.

Как да се държим с шизофреник?

Ефективното лечение на психическите разстройства не е възможно без участие на семейството. Психиатрите поддържат тесен контакт с родствениците, помагат им да осмислят особеностите на болестта, консултират ги за грижите. Заедно учат болния да разбира състоянието си, да чувства настъпването на пристъп, да контролира симптомите.

Никой не е застрахован от шизофрения. Проявява се независимо от пола, възрастта, статуса, образованието и доходите. Доколкото патологията е нелечима, пациентът се учи да живее с диагнозата си, а околните – да живеят с болния. Те му помагат да се социализира.

Лечението на шизофрения се провежда от психиатър. Близките помагат за реабилитацията.

Първоначално те минават през семейна психотерапия, за да научат на правилата. Да се живее с шизофрения не е опасно или много тежко, но има свои особености.

• Да не се оставя болният дълго сам. Стремежът към самота е един от симптомите на шизофрения. Желателно е да се разговаря с него и да се отвлича от желанието да се потопи в себе си;
• Да се обяснява като на дете. Често когнитивните функции са нарушени, трябва да се обяснява, да се говори детайлно, но без покровителствен или наставнически тон;
• Да не се критикува, да не се спори. Това е трудно и за здрави хора, но да се критикуват съжденията за болен от шизофрения е абсурдно. Да не се повишава глас;
• Да не се забравя болният – да не се говори за него пред него, сякаш го няма. Обсъждане на състоянието му да става в негово отстъствие;
• Без присмех и подигравки за убежденията и вярванията на болния, породени от болестта. Да се раздели човека от заболяването – той вероятно няма да търпи снизходително отношение.

В ремисия болният обикновено не се отличава от обикновените хора. Може да работи, да възпитава децата. Не пречи на брака, кариерата. Някои болни защитават докторска дисертация.

Основен момент е вземането на лекарствата. Отказът от медикаментозна терапия е най-лошият вариант. Той води до влошаване, до резистентност – устойчивост на едни или други медикавенти. Повишава се рискът от ново обостряне. Близките трябва да следят за вземането на лекарствата и да мотивират болния да е точен. Тяхната задача е не просто да припомнят, а да поддържат в лечението.

• Бит и ежедневие – налага се преустройство на битовите условия и правила. На болния се обяснява, че не трябва да включва газта или да поправя електрически уреди. В първите седмици да не се оставя сам и не излиза без придружител.
• Хигиена – тези болни се отнасят с пренебрежение към хигиената. Необходимо е да им се припомня да си мият зъбите, да вземат душ или да се бръснат.

Във ваше отсъствие болният може да напусне дома. Сложете в джобовете му бележки с телефон и адрес в случай че се загуби.

Общи указания: към влошаване тласкат телевизията, негативните емоции, нервната атмосфера,  трилъри и филми на ужасите. Алкохолът да се изключи. Не са препоръчителни цигари, чай, кафе.

Други известни лекарства при шизофрения

Невролептиците се назначават на дълги курсове. Те имат способност да се отлагат в организма, което поражда негативните ефекти. Много пациенти с леки форми търсят растителни невролептици, опасявайки се от усложнения. Такива препарати съществуват, но ефективността им е значително по-ниска от тази на стандартните антипсихотици.

Билки за шизофрения

Следните растения имат аминозиноподобно действие, показват седативни свойства. При превишаване на обичайната дозировка действат като антипсихотичен препарат. Тази група усилва действието на сънотворните, аналгетиците и противогърчовите препарати. Нормализира психоемоционалната сфера.

• Валериана лекарствена – изовалериановата киселина влияе на движението на нервните импулси от кората, намалява изразеността на проявените емоции. Има изразен успокоителен и лек сънотворен ефект. Нормализира възстановителните механизми на ЦНС. Има леко спазмолитично действие, намалява изразеността на тикове и тремор;
• Теснолистна върбовка – успокоително и сънотворно лекарство с изразен ефект върху главоболието. Действа сходно на валерианата. Ефективна при епилепсия, алкохолни психози, неврози. Модулира настроението, намалява агресията;
• Безстъблена решетка – растителен аналог на невролептиците с изразено успокоително и сънотворно действие. При злоупотреба предизвиква срив на ЦНС, патологична възбуда, повишен тонус, сила и работоспособност;
• Опияняваща мента – растение със седативни, хипотензивни, антихистаминни качества. На отвара потиска възбуждането в ЦНС. Активно се ползва при неврози, справя се с тремор, изтичане на слюнка, мускулно напрежение. Нормализира съня, намалява афективни разстройства;
• Пасифлора инкарнатна – разрешена за клинично приложение заради седативните и противоконвулсивни свойства. Намалява моторната активност и рефлекторната възбудимост. Помага при разстройства на съня и неврози.

В списъка влизат още марин корен, полемониум и още много седативни растения, сходни на валерианата. Те намаляват повишена възбудимост в ЦНС и дейността на условните рефлекси.

Кора от калина се препоръчва при шизофрения с истерични припадъци. Приготвя се от 1 с.л. мляна кора на 200 мл, силно запарване от 30 мин. Настойката се дозира по 1 с.л. пред трите хранения до сериозно подобрение.

Билкови хапчета за шизофрения

В аптечните регистри има над 1000 наименования с описание за ЦНС и нейните функции. Те не са адресирани пряко към шизофрения, но е установено, че добавките с някои аминокиселини, В-витамини и растителни извлеци дават добър ефект при тази диагноза. Ето някои от подходящите препарати.

• Депревитал, капсули на Мирта Медикус. Комбинира магнезий с Л-тирозин и Л-триптофан, извлеци от босилек и розмарин с пет витамина. Допринася за нормалното функциониране на ЦНС и неврохормоналните процеси в тялото, нормализира нивата на допамин и серотонин. Намалява умора, отпадналост, потиснатост. Флакон от 40 капсули струва 25 лв;
• Релаксофитол, капсули на Натурфарма. Природно съчетание за ЦНС и поддържането на нормална психическа функция. Подава магнезий, хидроксицинамова и розмаринова к-ни от маточина, Л-триптофан и В-витамини. Флакон от 30 капсули струва 35.70 лв;
• Триптозин добавя магнезий, В6 и L-триптофан в дози за поддържане на серотонина като невротрансмитер, осигуряващ настроението. Флакон от 30 капсули струва 22.50 лв.

Алтернативно лечение на шизофрения

• Лечение с цитокини – разновидност на медикаментозното лечение. Невролептиците (влияние върху ЦНС) се заменят от имунни препарати (влияние върху имунитета). Цитокините се инжектират 5 дни или се инхалират 10 дни, след което се повтарят на всеки три дни в течение на 3 месеца. Идеята е да се възстановят увредените участъци на мозъка и да се осигури устойчива ремисия;
• Лечение с хипноза – разновидност на предния метод. Лекар разтоваря с пациента, който е под хипноза, като формира навици за самостоятелен контрол над заболяването;
• Лечение с общуване с опитни специалисти – повишава социалната адаптация, образува правилно възприятие на болестта, тренира навици за контрол над състоянието. Прилага се в ремисия с цел удължаването й. Дава резултати, ако няма значителни изменения на личността, нито шизофренно слабоумие.

Какво е шизофрения

Това е разстройство на психиката, характеризиращо се със значителни изменения на възприятията, мислите, настроенията и поведението.

Симптоми на шизофрения. Как се разпознава?

Симптомите се описват с термините позитивни, негативни и когнитивни.

1. Позитивни симптоми отсъстват при здравия човек и възникват в резултат на болестта. Те са еднакви за всяка психоза, наричат ги още психотични – халюцинации, налудничавост, безплодно многословие без конкретни идеи и целенасочен мисловен процес.
2. Негативни симптоми представляват намаляване или отпадане на психически функции – намаляване на социалното функциониране, апатия, намалена емоционална експресивност, нарушени социални взаимодействия.
3. Когнитивни симптоми са нарушения на мисловната сфера – мислене, планиране, скорост на мисловния процес, синтактично правилна реч и др.).

Симптоми на параноидна шизофрения

Въпреки множеството описани прояви, най-често шизофрения се характеризира с налудничави идеи, халюцинации, дезорганизирана реч и поведение и други симптоми, които отнемат възможността за социално и професионално функциониране.

Това са типичните прояви на параноидната разновидност, която е най-широко разпространена и типична проява на това заболяване.

Пенсия за шизофрения, как да действаме?

Най-напред състоянието се освидетелства от НЕЛК / ТЕЛК комисия, която преценява дали лицето има възможност да работи. На тази база и според други критерии се разглежда възможността за пенсиониране по болест.

Диагнозата шизофрения не дава автоматично 100% неработоспособност. Оценката от НЕЛК и ТЕЛК е уредена в раздел ІІІ на правилника за работа на комисиите. Там са включени психози от кръга на шизофрениите и ендогенните психози.

Предвиден е процент от 50 до 100 според степента на увреждане на професионалната и социалната способност за адаптиране. При умерени затруднения – 60%, при значителни- 80%, при тежки и необратими – 95 и 100%.

Пенсия за инвалидност се урежда от Кодекса по социално осигуряване. Едното основание е в чл. 74, ал.1, т.4, то изисква определен осигурителен стаж (различен според възрастта). За заболелите преди да започнат работа се изисква 1 година осигурителен стаж (ал. 2 на същия член).

Първа стъпка към уреждане на социалния статус на болния от шизофрения е диагностицирането и доказването на това заболяване.

Диагностика, къде, как?

Не съществуват обективни методи за детерминиране на шизофрения – специфичен лабораторен или психологически тест. Използват се диагностични критерии – наличие на налудничави идеи и поведение, халюцинации, разстройство на мисленето, кататония, негативни симптоми.

За поставяне на диагноза е необходимо наличието на не по-малко от два симптома в комбинация и поне един от тях да е налудничавост, халюцинации или разстройство на речта/ мисленето.

Негативните симптоми са намалена емоционална експресивност, мотивация, алогия, ангедония, асоциалност и др.

МКБ – 10 описва критерии за диагностициране на шизофрения, които са класифицирани на рангове.

• От първи ранг са наличието на ехо-мисли, налудни възприятия, слухови халюцинации, устойчиви налудничави идеи, неадекватни и невъзможни по съдържание като идентифициране с религиозни и политически фигури, заявяване на свръх способности, общуване с извънземни.
• От втори ранг са критерии като ежедневни хронични халюцинации (1 месец), прекъсване в мисленето, кататонично поведение, апатия, речево обедняване и др.

Провежда се диференциална диагностика от шизофреноподобни разстройства и краткосрочни психотични разстройства. Те са по-кратки като протичане. Шизофренията присъства най-малко 6 месеца.

Диагностиката на шизофрения се провежда от психиатър. Такива специалисти по-рядко имат частни практики. Те функционират в специализираните психиатрични заведения. Ето някои от тях по градове:

• София – „Свети Иван Рилски“ в Нови Искър, ул. “Христо Ботев” № 140; клиники по психиатрии в Александровска болница (бул. „Св. Георги Софийски“ № 1, тел. 029230646) и други големи болници;
• Пловдив – Център за психично здраве (бивш Психодиспансер) на Цариградско шосе 68, тел. 032642376; Клиника по психиатрия в УМБАЛ Св. Георги (ул. В. Априлов 15 а, блок 15, тел. 032602434);
• Варна – психиатрична клиника в УМБАЛ Св. Марина (бул. “Хр. Смирненски” №1, тел 052302851); психиатрия в Клиника Нова (ул. Вяра 7, Възраждане); в близост – психиатрична болница в с. Карвуна (058629022);
• Бургас – ЦПЗ (бивш психодиспансер) в парк Езерото (056816301);
• Русе – ЦПЗ (бивш психодиспансер) на бул. Тутракан 20 (082845356).

Вижте и ТОВА:

• Как да изберем добър психиатър и психоаналитик и към кого да се насочим?
• Лечение с масло от вечерна иглика. Мнения и препоръки.